“Точно както едно цвете цъфти в своето време, има много неща, които не могат да бъдат прибързани… Дай му време…”

Харесвам примерите на природата. По стечение на обстоятелствата в живота ми, намирам “елементарна” логика.

Става въпрос за възрастта. (диагнозата си “ползва” нужното ѝ време и в случая остава на заден план),.. В третото десетилетие на, живота съм и пак “започвам да броя” от едно, 1.

Уважавам уроците от природата. Може би, не е било точно така, когато съм била по-малка. Думата търпение не исках да съществува в речника ми. Търпението, мислила съм за срамно и недопустимо. Доста крайна съм била. Признавам..

Затова дойде и диагнозата. Учи ме търпение, опитва се. … И все пак, благодаря за уроците от природата. С напредването на възрастта ми, научавам повече. … Време и търпение, “просто” е.

“Нещата ще се оправят. Това е неизбежно. *Просто трябва време. Имай търпение.”

Щ

Leave a comment