Как се изпраща годината?

“КАК ДА ИЗПРАТИМ ГОДИНАТА – С ПЛАНОВЕ или С РАВНОСМЕТКИ?”

“В икономиката не правиш планиране без анализ на всичко, което си направил до момента. За мен един бърз личен SWOT анализ на живота е стъпката, в която да си дадеш сметка къде се намираш в момента. Тогава плановете за следващата година вече не са пожелателни…” … В интерес на истината, може да съм “забравила” за името на анализа. Но анализирането, целият процес, изискванията много, а после дава още повече.

Доволна съм за това, че изпълних един мой план – да започна и да завърша 30те години с книжка. Втората моя книжка излезе, когато бях на 31 години. Планът май се е забавил малко. (Както говорът ми се забави.. ) ). Затова цената на книжката е 31.

Равносметка е сериозна дума за мен, Дори към края на годината, по-скоро бих се пошегувала с нея. Доволна съм, че създава основателен повод за мислене. Затруднявам се да бъда сериозна, затова ще наричам мислите си хвърчащи. 🙂 SWOT анализ се прави от по-стабилни мисли. Въпрос на гледна точка. 🙂

За суперсилата фокус

“В ерата на разсейването фокусът е суперсила.”

Харесва ми визуализацията. Съвсем проста и обикновена изглежда. Объркваща е.. Цитираните думи са “лично” на изображението.

Графиката подчертава важността да блокираме разсейването и да насочваме цялото си внимание към това, което има значение. Визуализацията подчертава важността на култивирането и усъвършенстването на нашите способности. … Във време, в което вниманието ни е постоянно привличано в различни посоки, способността да се фокусираме се превръща в ценен актив, който може да подобри производителността, креативността и цялостното благосъстояние. … Напомня ни, че, когато съзнателно избираме да се фокусираме и да се съпротивляваме на разсейването, ние деблокираме повишено ниво на ефикасност и ефективност в нашите действия, което ни позволява да постигнем по-голям успех и удовлетворение.”

Ето още една гледна точка, моята. Гледам по-голяма картина, според която ще приема зелената линия за българския език и литература. Като, че ли “по подразбиране”, трябвало е да бъде лесен за всеки, роден в България. 🙂 Затова, оценката от матурата по български при завършване на училище не приемах за нещо уникално. (Радвахме се заедно трите отличнички 🙂 ) … И още, преди се ядосвах на правописни грешки. Сега… “забавляват” ме, без усмивки.

За червените линии – ок, че са там. Нормално е. Но са на “заден план“. Така се случи и втората моя книжка. Заради суперсилата фокус. Благодаря на много хора. 🙂

За точките

“Трябва да започнете да свързвате точките.”

Преживели сте много неща тази година. Някои ще бъдат положителни, други ще са отрицателни. Независимо от преживяванията, които сте имали тази година, ако не направите нищо с тези преживявания, те ще останат просто преживявания. Вие просто събирате…
Трябва да започнете да свързвате точките.
Сега е вашата възможност да превърнете 2023 г. в мъдрост, която ще служи на вас и хората около вас през 2024 г.”

Припознах се в думите към визуализацията. Обяснявам защо. … Издадох две книжки. Благодаря за превода на английски език на португалската приказка. … Приемам сивите точки от визуализацията за разнообразни, интересни преживявания. Сякаш съм ги събирала и “колекционирала”…

Трябвало е да измине необходимото достатъчно време, ок. И сивите точки да се “оцветят” и пренаредят. Сините точки вече са по-сериозни и осъзнати. 🙂

Истината е, че много “дължа” на започването на ново десетилетие от живота ми. Възрастта заслужава и може да дава “посока“. Помага, благодаря.

За чупливостта

“Чупливи сме всички. И в това няма нищо лошо. Да си неуязвим значи да нямаш слабо място, да няма къде да те ударят и да се счупи нещо в теб, защото нямаш нищо за което да те боли. Това значи, че няма нищо, което обичаш до такава степен, че да се превърне в твое слабо място. А да обичаш така е благословия. Именно затова избирам да съм, а и аз съм, чуплива. Защото обичам! Защото сърцето ми е пълно до горе с обичане и това ме прави чуплива и щастлива от тази крехкост. Да не говорим, че всяко наше счупване оставя белези, а всеки белег е знак за нещо значимо преживяно и за научен урок, което от своя страна значи, че живееш смислено и пълноценно. Обичам всяко мое счупване. Обичам уязвимостите си, защото това са моите пристрастия и любови. Чувствата са уж слабите ни места, но всъщност чувствата са тези, които ни възвисяват. Неуязвимостта е за каменните сърца. А аз нямам сърце от камък. Моето обича и се чупи.

Чупливи сме, така е. Но счупеното носи щастие. Така ме “успокояваха” като дете, щом счупвах чинийка/чаша. 🙂 … Пораснах, но и до днес тези думи могат да се ползват. Променя се гледната точка.

Чуплива и уязвима съм. Но по-важното е осъзнаването на случващото се. Много ми помогна, благодаря.

За приоритетите

“Нещата, които имат най-голямо значение, не трябва да бъдат в зависимост от нещата, които имат най-малко значение.”

” Думата приоритет е в единствено число.
Приоритетът означаваше „единственото нещо, което е най-важно“.
Нямаше такова нещо като приоритети (множествено число).
В наши дни всички искаме да правим всичко, навсякъде и наведнъж. Но, затова се чувстваме разпръснати… защо сме навсякъде и никъде!

И лично аз знам, че често прекарваме твърде много време, фокусирайки се върху области, в които изобщо не трябваше да съм! Което ми напомня за друго любимо предупреждение, когато става въпрос за това къде да съсредоточите времето си:
Няма нищо толкова безполезно, както правенето с голяма ефективност на нещо, което изобщо не трябва да се прави.”

Цитираните думи са от автора на визуализацията. А ето още едно обяснение. Обяснявам с “помощта” на изображението. Подобна беше пътната карта, с която пътувахме из Португалия. Имахме си “маршрут” с градовете, които да посетим. Това е било приоритет за мен тогава.

Изненадващо, отидох в Индия малко след семестъра в Португалия. Приоритет този път беше здравословното ми състояние. (Опита се да бъде приоритет номер едно, основателно. Взима си нужното време.). … Приемам втората си книжка за подарък. Благодаря! Пожелавам хубави празници.

За книгите


КАКВА КНИГА ИЗБИРАШ ДА БЪДЕШ – ЛУКОЗНА, С ТВЪРДИ КОРИЦИ, НО НЕПРОЧЕТЕНА или НЕПРЕТЕНЦИОЗНА, МЕКА, НО ЧЕТЕНА???


“Книгата е написана, за да се чете. Създадена е да носи послание, поука.
Луксозната и непокътната – това е една тъжна книга.
По- добре мека корица, удобна, побираща се в чанта, куфар, дори ГОЛЯМ джоб. Но разлиствана, четена, с аромата на четящия..”

Имам две собствени книги. Не, книгите са три – португалската приказка има превод.. Наричам ги книжки. Не, защото са мънички, незначителни и т.н. Възрастта, заедно с острото чувство за хумор, може би, те са причината. И още – за кориците. Твърди корици си имат “луксозните” книги. Авторите им са на някаква достойна възраст.

Съгласна съм, че поподходяща и правилна за моите книжки е меката корица. Пожелавам приятно четене и благодаря за подкрепата.

За цели и за желания

“Помислете дали целите ви съвпадат с основните ви ценности.”

Не се притеснявайте за скоростта, посоката е по-важна. Предпочитам да се движа бавно в правилната посока, отколкото бързо в грешната.“
– Стивън Бартлет

Съгласявам се и обяснявам с личния си опит. … Говоря бавно и трудно разбираемо. Честно казано, преди здравословното недоразумение, не съм допускала да говоря бавно. Смятала съм го за срам и позор. (В университета водех обучения и говорех пред хора. Бавното говорене не е за там със сигурност. 🙂 Или пък, когато съм била “екскурзовод на чужденци из Варна. Говорех им на английски език, разхождахме се и аз стриктно съм следвала график.


Следването на вашата цел не е спринт. Втората моя книжка бе сред целите ми. Благодаря, че се случи и то без да спринтирам. Продължавам напред. :)ц

“Не се отчайвай, ако си в сезон на малки стъпки.” За мен това бе т.нар. “нужно време”. Доста повече от един сезон, била съм като червената кофа от визуализацията – с наведена глава, сякаш съм виновна и се срамувам. 🙂 … Било, каквото било. Сега съм като зелената кофа и мога да гледам напред и нагоре. Да, главата продължава да “пада”, обаче кофата е пълна с вода. Трудно би паднала, в нея е фокусът.

За цели, за мечти и за дисциплината

“Дисциплината е мостът между вашите цели и мечти.”

“Дисциплината е компасът, който води към вашите цели. осигурява структурата и последователността, необходими за постигане на значим напредък.” … “Дисциплината и последователността проправят пътя към успеха.”

“Дисциплината стеснява погледа ви върху целите, към които се стремите.” Необходимо е да изтече някакво време. Т.нар. от мен и за мен необходимо време. Интересно ми е как става това “стесняване” на погледа и същевременно, все говоря за голямата картина.

Истината е, че възрастта също приема роля на компас. Благодаря на визуализацията – по подобен начин при мен е имало разпръснати кръгчета. “Несъвместими“! Български език и математика са противоположни учебни предмети в училище. Спомням си оценките от матурите. … От днешна гледна точка заслужава да се нарича компас или мост. (Едно време, звучало е като шега. 🙂 ).

Сега, открих някаква “логика” в работата на този компас и създадох втората си книжка. Благодаря за подкрепата и благодаря на дисциплината, без която трудно щеше да се случи. 🙂