“Чупливи сме всички. И в това няма нищо лошо. Да си неуязвим значи да нямаш слабо място, да няма къде да те ударят и да се счупи нещо в теб, защото нямаш нищо за което да те боли. Това значи, че няма нищо, което обичаш до такава степен, че да се превърне в твое слабо място. А да обичаш така е благословия. Именно затова избирам да съм, а и аз съм, чуплива. Защото обичам! Защото сърцето ми е пълно до горе с обичане и това ме прави чуплива и щастлива от тази крехкост. Да не говорим, че всяко наше счупване оставя белези, а всеки белег е знак за нещо значимо преживяно и за научен урок, което от своя страна значи, че живееш смислено и пълноценно. Обичам всяко мое счупване. Обичам уязвимостите си, защото това са моите пристрастия и любови. Чувствата са уж слабите ни места, но всъщност чувствата са тези, които ни възвисяват. Неуязвимостта е за каменните сърца. А аз нямам сърце от камък. Моето обича и се чупи.
Чупливи сме, така е. Но счупеното носи щастие. Така ме “успокояваха” като дете, щом счупвах чинийка/чаша. 🙂 … Пораснах, но и до днес тези думи могат да се ползват. Променя се гледната точка.
Чуплива и уязвима съм. Но по-важното е осъзнаването на случващото се. Много ми помогна, благодаря.
Mon Georgieva 