Month: January 2024

+Това облекчи претоварването и безпокойството, които ме съпътстваха през целия ден.”

“…Сега имам новооткрито чувство за баланс и удовлетворение. По-продуктивен съм от всякога, като същевременно поддържам чувството на спокойствие, а не на претоварване.“

Съгласявам се с думите към визуализацията. Така ги разбирам аз, припознавам се. Обяснявам. 🙂

Жабата в чинията не е на мястото си. Неудобно ѝ е, очевидно е. Така се чувства всеки новодошъл проблем в живота.

!В днешния забързан бизнес свят ръководителите често се оказват затрупани с безкраен списък със задачи.
Въпреки това открих, че като прегърнах философията да правя по-малко и да се съсредоточа върху няколко важни задачи на ден, успях драстично да подобря производителността си.”

И така, жабата няма да изчезне, ок. Но нищо не пречи да се движи отстрани.

“Промяната е трудна в началото, разхвърляна в средата, прекрасна накрая.”

“Промяната не е плавен и линеен процес а по-скоро е белязан от предизвикателства и несигурност. В началото промяната може да бъде трудна и неудобна, докато навигираме в неизследвана територия и напускаме зоните си на комфорт… По средата може да се сблъскваме с препятствия и да с грешки и да изпитваме хаос, докато се адаптираме и се учим… Докато упорстваме и преодоляваме трудности, в крайна сметка достигаме точката, в която красотата и ползите от промяната стават очевадни.”

Припознавам се във визуализацията. Нужното време може да бъде трудно и неудобно. Спомням си, че инвалидната количка трудно беше “допусната” за част от живота ми. Чувствала съм се неудобно с подобни мисли. И точно като началото на изображението, всяко начало е трудно. 🙂

“Крайният резултат разкрива растежа, устойчивостта и силата, произтичащи от възприемането на промяната.”

КОЕ Е ПО-ГАДНО – ДА НЕ СИ ГОВОРИМ или ДА СИ ГОВОРИМ, БЕЗ ДА СЕ РАЗБИРАМЕ …

Говорила съм много. Все това присъстваше в длъжностната характеристика на заниманията ми. Нека професионалното стои настрани. 🙂

Семестърът в Португалия през “далечната” 2014 година (толкова далече е била въпросната година, а аз все за това място се сещам. Благодаря за подходящото вдъхновение.) … Та, говорили сме си и сме се разбирали. По някакъв интересен начин . 🙂 В никакъв случай не е било гадно. 🙂

Всичко това е било подготовка за очакващата ме диагноза. Сега, когато говорът ми е по-бавен, съществува логика. Често говорът ми е неразбираем. Ок. Затова пиша.

“Сравнението е крадецът на радост.”

Харесва ми, че дори и счупени, пастелите са категорични. Моливът е важен, преди всичко останало. “Иска” му се да бъде по-цветен. 🙂 Затова, има здраво прикрепена розова гумичка към него. (Завършекът на остротата е нищо повече от розова гумичка. Според визуализацията. 🙂 ) … “Иска ми се да бях по-остър” мисли си пастелът от неговата гледна точка, от неговата страна.

“Това, което често пропускаме да вземем предвид, когато се сравняваме с другите, е, че сравняваме ябълките с портокалите. Тези сравнения са безполезни… Имам таен въпрос, който си задавам, когато се боря със сравнение: Сравнявате ли се с цялата картина?” … Това не е подобно сравнение..

Все пиша и говоря за голямата картина. Истината е, тази картина е индивидуална. Много строго индивидуална. 🙂

“Препъни камъните могат да станат стъпала.”

За т.нар. препъни камъни мога да поговоря. И да се смея от сърце. 🙂 … В Португалия, особено в първите дни в университета. Лекциите бяха на португалски, хората около мен говореха непознат ми език. Това са били много “купчини от препъни камъни”. Благодаря на детския си акъл затова, че е бил с мен, позволявал е да взимам смели решения. 🙂

Когато здравословното ми състояние “каза” по-полека със смелите решения, някакси, започнала съм да пренареждам “препъни камъните”. Това е издаването на книжките ми. Благодаря на всички читатели. Благодаря, също, и на визуализациите, с чиято помощ създавам разказ по картинки.

“Моментите на пробив често са резултат от много предишни случаи” … “Забравете поставянето на цели. Вместо това се фокусирайте върху вашата система.” … “Не се издигате до нивото на вашите цели, вие падате до нивото на вашите системи.”

Три са слоевете на лука. Съвсем просто са обяснени от Джеймс Клиър в книгата “Атомни навици”. Резултати. Процес. Идентичност. Това са трите нива за случване на промяна. Резултатите за мен са издадените мои книжки, доволна съм. Към въпросния първи слой на промяната “влизат” и се отнасят поставените цели. … Вторият слой на промяната изисква промяна на навици и системи. Времеемко е. Това е запазеното “място” за нужното време. (Още е до мен, благодаря 🙂 ) Третият най-дълбок слой, е идентичността. Мисля, че е рано да се формулира, а е сериозна дума. Нужно ѝ е време. 🙂

Сетих се, че лукът има един слой, който е лютив. Вероятно, това е идентичността. От собствен опит. 🙂

“Хората са пристрастени
машините се учат.”

Беше много очаквано. “Това е бъдещето, трябва да сте готови” бяха думите на учителите в училище. От днешната си гледна точка съм, по-скоро, доволна. Затова, че не успя да ме пристрасти. Не отричам, че съм била близо до пристрастяване към технологиите. Ще обясня.

Става въпрос за студентските ми години. Тогава “прохождаха” социалните мрежи и услуги. Удобно беше, много удобно. Помня, че наистина приемах идеите за книга на хартия за шега, бъзик, подигравка… (Ако изобщо съм ги приемала, или просто, само са минавали покрай мен. Без да се задържат. 🙂 )

Сега, що се отнася до това пристрастяване. Не харесвам думата. Мисля, че това е мястото на осъзнатостта. По-интересно може да е. 🙂

“Важно е да работите върху всички области на живота ви. Работата е само една от тях..”

“Точно когато си мислеше, че си го разбрал… Обичах кубчетата на Рубик като дете, но честно казано никога не съм решавал напълно…” Илюстрацията е наречена визуална метафора.

А аз дори не си спомням да съм “играла” с такова кубче. Да, съществуваше, обаче “нещо не му беше наред“. Така е мислил детският ми акъл тогава и кубчето оставаше много настрани и извън обкръжението ми. 🙂 “най-доброто, което можех да направя, беше да реша една страна и да объркам всичко останало”

… Сега, харесва ми идеята на въпросното кубче. Подредената страна символизира работата, където се стремиш да “няма хаос”. 🙂 Интересното е всичко останало.

“Умът ти е градина.
Твоите мисли са семената.”

Бях малка, ходех на училище. А като пишех домашно, сядах на стол до бюро. Като по учебник. 🙂 .. Години по-късно, отново бях до една маса/бюро. И подписвах книжките си, а пред мен – “опашка” от чакащи. Стол е инвалидната количка. Благодаря, че не се “радвах” на стреснати погледи.

Изглежда, че от малка старателно съм се грижила за семената. И все пак, не съм очаквала стечението на обстоятелствата.

“Законът на инкубацията – простотата, максимизирането срещу оптимизирането и възможностите ви, когато нещата не вървят по план..”

“Опитайте това следващия път, когато закъсате: разходка в тишина, почивка за кафе, оставете вашето подсъзнание да изпече идеите ви. …Това е Законът за инкубацията.”

Това е т.нар. нужно време за мен. Ок, и така яйцето от визуализацията приема пукнатините си. Нещо като “смиряване” с несъвършенствата. Много далеч от начина ми на изразяване е това. Но виж, приемането, повече е.

Яйцето от визуализацията е с пукнатини, за се появи светеща крушка. Пукнатините при мен са здравословните недоразумения, За да “излезе”, да се появи дарбата за писането под формата на крушка. 🙂