За пристрастяването (за хора и за машини)

“Хората са пристрастени
машините се учат.”

Беше много очаквано. “Това е бъдещето, трябва да сте готови” бяха думите на учителите в училище. От днешната си гледна точка съм, по-скоро, доволна. Затова, че не успя да ме пристрасти. Не отричам, че съм била близо до пристрастяване към технологиите. Ще обясня.

Става въпрос за студентските ми години. Тогава “прохождаха” социалните мрежи и услуги. Удобно беше, много удобно. Помня, че наистина приемах идеите за книга на хартия за шега, бъзик, подигравка… (Ако изобщо съм ги приемала, или просто, само са минавали покрай мен. Без да се задържат. 🙂 )

Сега, що се отнася до това пристрастяване. Не харесвам думата. Мисля, че това е мястото на осъзнатостта. По-интересно може да е. 🙂