“Препъни камъните могат да станат стъпала.”
За т.нар. препъни камъни мога да поговоря. И да се смея от сърце. 🙂 … В Португалия, особено в първите дни в университета. Лекциите бяха на португалски, хората около мен говореха непознат ми език. Това са били много “купчини от препъни камъни”. Благодаря на детския си акъл затова, че е бил с мен, позволявал е да взимам смели решения. 🙂
Когато здравословното ми състояние “каза” по-полека със смелите решения, някакси, започнала съм да пренареждам “препъни камъните”. Това е издаването на книжките ми. Благодаря на всички читатели. Благодаря, също, и на визуализациите, с чиято помощ създавам разказ по картинки.
Mon Georgieva 