“Промяната е неизбежна. Растежът не е задължителен.”

Сега разбирам защо съм ходила на рисуване в детските години. Възхищавах се как госпожата работеше спокойно и “небрежно” с всички инструменти – четки, бои и т.н. … Дали някой ден ще мога същото или поне подобно?
“Аз съм човек, който живее с миналото. Бъдещето не ме интересува. Достатъчно е да сме живи и здрави.” Цитирам някакво интервю. Запомних тези думи, защото нещо такова съм и аз. Да, живея с миналото. Дотолкова, че да напиша книжките. Благодаря за интереса и за подкрепата.
Всяка промяна е неизбежна. Какъв ще бъде “растежът” е строго индивидуално.