За страст и за пристрастяване

“Страстта е творческа сила, която запалва вдъхновение, стремеж и цел…”

“… Когато сме страстни за нещо, ние насочваме енергията си и се фокусираме върху него, създавайки и изграждайки нещо смислено. От друга страна, пристрастяването се описва като поглъщаща сила, която може да изтощи енергията ни и да отклони вниманието ни от продуктивни занимания.”

Ключовата дума е фокус. Едва ли съм предполагала, че ще имам собствени книжки толкова рано. Може би, трябваше да стана на по-сериозна възраст. А не толкова “рано”. Каквото, такова. 🙂

За книгите

Ден след празничния 24 май,
КОЕ ИЗБИРАШ – АУДИОКНИГА или КНИГА НА ХАРТИЯ?

Приятно и удобно е да слушаш, но съм “старомодна“. Не е моето нещо. Предпочитам книжки на хартия.  (Въпросът са и собствените ми книжки. Говорът ми категорично “отказва” и се забавя.).

“Нищо не може да замести аромата на хартия, на печатарското мастило на новата или да изтупаш прага на старата книга. Да разлистиш страниците и да оживеят образи пред очите ти. В забързаното че е ежедневие аудио книгата е възможност за пренасяне в света на литературата на спирката, в автобуса или пред печката.. Класическата книга – с нея “чуваш” своя глас, интонация и усещане за силата на думите.”

Доволна съм затова, че не мога да си представя португалската си приказка като аудио книга. 🙂

За мълчанието

Мълчанието – сила или безсилие?

“Рибата мълчи не защото няма какво да каже, а защото няма кой да я чуе…та колкото и да говориш и крещиш дори няма полза, ако няма кой да те чуе.. А има и хора, които чуват и мълчанието ти.” … Мълчанието е сила! … Един мъдрец е казал: Ако искаш да бъдеш чут мълчи. … Мълчанието е инструмент за манипулация и катализиране на отношенията между хората. Много по-силен от думите. На мълчанието не му трябва. Мълчанието е видимо и е мощ на всички езици. … Има много добра поговорка: ” Мълчанието е злато!”. Човек трябва да знае кога и колко да си отваря устата!… Много приказки на пазар.. Мълчанието е злато и голям майсторлък.”

Сега, говоря помалко. Достатъчно е. Ето, благодаря на учениците, които представиха книгата ми. Когато пиша нещо, винаги се питам наум “Ако дете чете?” … Браво на учениците, май им хареса книжката ми. На мен ми хареса да слушам видеото.

Говорила съм доста. Помня, че съм била “екскурзовод”, водила съм обучения пред зали с хора. Запомняща е била защитата на дипломната работа в университета. 🙂 (тогава тъкмо се “забавяше” говорът ми, дипломирах се, това е важното и така е трябвало. 🙂 )

Мълчанието е и двете. Първо е безсилие, за да може да бъде “сила“. С помощта на “нужното време”. Благодаря. 🙂

За подмладяване (за възстановяване)

“Не можете да налеете от празна чаша, така че трябва да намерите нещата, които  ви помагат да напълните.”

“Трябва да се уверите, че отделяте време за почивка. И подмладяване. … Имам чувството, че много от нас намират време за почивка, но не правят нещата, които помагат да презаредим. Това е рецепта за прегаряне. Повярвай ми, знам. … “

Истината е, че всякакъв вид почивка е било “далечна” дума за мен. Не за друго, а защото ми звучеше обидно. … Сега, чувам го пак. Но в съвсем друг контекст. И не ме обижда. Разсмива ме, усмихва ме. 🙂

Това изглежда различно при всеки. За мен мога да кажа, че съм далеч от журналист. Обаче, писането ми харесва, преди няколко дни имаше матура по български език и литература, чувствам се заредена с енергия при спомените за едно време. Благодаря за подготовката. И за подкрепата.

За сравняването

“Единственото сравнение, което си струва да се направи..”

“Сравнението обикновено “обезсърчава“, може да е “нездравословен” навик. Но, когато се сравняваме с това, което сме били вчера, това може ли ни помогне да израснем…. Растежът не е лишен от борба, дискомфорт и несигурност. Напомням си, че е така, защото раста.”

Благодаря за тухличките. 🙂 Също за подкрепата!

“Не сравнявай твоята глава 1 с глава 20 на някой друг. Тухла по тухла, ще успеем.. 🙂

Смятам, че е стабилно.

За крачка назад

“Отдръпни се преди да изгориш..”

Няма работа, за която си струва да пожертвате здравето си. Така, че преди да прегорите запитайте се “Почиваш ли си достатъчно?” ..  Ето какво правя, когато  чувствам, че се насочвам към прегаряне. Правя крачка назад… Просто намирам начин да си взема тайм аут.”

С други думи или с мои думи това е нужното време. Съзнателен спомен за почивка може да имам. Все пак, думи като почивка в отдръпване не са моите. Дали?

Благодаря за това  че въпросният тайм аут наричам нужното време. Да, дълго е. Не съм го приела веднага. Но “причинява” осъзнаване. Продължавам.

6

За правилни действия

“Правилните действия за бъдещето са ден най-добрите извинения за грешните в миналото..”

Няма съвършенство и перфекционизъм в напредъка.”

Нужно е време, за да се осъзнае, че е така. Но е точно така. Перфекционизъм и напредък са напълно несъвместими думи за мен.

В дипломната си работа за завършване на висшето образование писах за потребителски нагласи по отношение на онлайн образованието. През 2019 година беше това и CoVid  още не съществуваше. Нито пък и въпросните нагласи. 🙂 … Така изглежда, правилна дейност бешв.

За скоростта на живота

С КАКВА СКОРОСТ ИЗБИРАШ ДА ЖИВЕЕШ – С 300 или с 30 ?

“Докато си млад е вълнуващо да живееш на високи обороти, но с минаването на годините ставаш един изморен, изтощен и амортизиран човек и не можеш да се радваш на живота. И не на последно място, високата скорост ти пречи да обърнеш внимание на много важни неща от живота, което си е голяма загуба.”. … “Не карай по-бързо, отколкото може да лети   Ангела ти хранител”  … “С 30, че много бързо ще стигна до крайната точка :)”

Мога да се съглася, че животът на високи обороти е вълнуващ, но това е до време. Възрастта пак не успява да е безучастна. Като се замисля даже и 30 може да са много. 🙂

За път към “успеха”

Изграждай докато вървиш е моята философия” ..

Кавичките позволяват на хумора да присъства, да намира мястото си. Благодаря. За мен думата успех е сериозна. Отново намесва се възрастта. Заедно с кавичките са добра комбинация. 🙂

По-сериозно сега. Книжките ми са това, което мога да “произвеждам”. Изграждам докато се движа с инвалидна количка. Благодаря за подкрепата на читателите. Ключовата дума е създаване.

Що се отнася до визуализацията и моята философия. Истината е, че още съм твърде млада за такива думи. Предпочитам да разказвам по картинки. 🙂