За сяюлат

ЩОЕ ИЗБИРАШ – ДА ХВЪРЛЯШ СЯНКА или ДА СТОИШ НА СЯНКА?

В тази жега по добре е да си на сянка. Иначе по темата предпочитам да хвърлям сянка, не обичам да се скатавам и да стоя зад нечий гръб.”

“Днес избирам да съм под сянката. Със сянката в жегите са свързани всякакви положителни словосъчетания – шарена сенчица, орехова сянка дебела, “под крушата, либе, на сянка, как си оставих ралото” , преносно се сещам “майчица – златна сенчица” и даже двата бора дето са ред поредом расли и засланяли Елица-сестрица… Та  избирам да ме пази някой стабилен орех под сянката си – и буквално, и преносно.”

“Някои постоянно оцеляват, защото други срещу бурята стоят…” И със слънцето така. Буквално в най-големите жегите търся и аз сенчица, но в живота стоя на слънце, което често ми носи тревоги.

“На темпераментните им е дадено да хвърлят сянка. Аз съм темпераментна. Но пък не искам да засенчвам никого. Иска ми се всички да сме слънца. Да сме на светло, да сме открити, да сме пълшни с живот. Тоз кратък живот… Ех, мечти.“

Удоволствие за мен е, когато слънцето грее жестоко в гърба ми, аз вървя и се оглеждам в      хвърлящата си сянка. Изпитвам гордост, надмощие, величие и самочувствие. Друго си е да хвърляш гордо сянка,пред себе си, а  не да стоиш на сянка или си в сянката на другите.”

0S.: с инвалидна количка сянка правят книжките

Климент