Month: July 2024

ВИНАГИ ЛИ Е ВЕРЕН ИЗРАЗЪТ – “ПО-ДОБРЕ КЪСНО, ОТКОЛКОТО НИКОГА!” ?

“В живота няма такова нещо като рано или късно… Всичко се случва точно когато трябва.”
Елиф Шафак

Добро утро! Не! Всяко нещо си идва във времето и мястото и ако изпуснеш момента минаваш в режим на връщане назад във времето и пресъздаване на момента…Така се ражда кризата на Средната възраст 😃 има и друг израз: “Твърде малко, твърде късно”

За успокоение на душата,  помага 🙂 Аз вярвам,  че всичко се случва винаги тогава, когато е трябвало да се случи. Във всичко християните търсим божият промисъл. Много пъти искаме нещо сега, но то не ни се дава веднага или никога, защото не е било най-доброто за нас в този момент.

Не винаги е верен, често е важно да е сега, защото късното може да стане много късно и тогава няма смисъл от него.

Не винаги. Понякога е по добре никога, от колкото късно!

Колебая се, но повече клоня към това, че е верен. Просто по-рано още не е дошло времето нещо да се случи, а късно е точно навреме 🙂

Абсолютно ДА,верен е!Давам пример  с покаянието:ако не си се покаял докато си жив, след това вече идва късничко ….!!!!

Всяко нещо идва с времето си, няма късно или рано има навреме.

Таймингът в живота е нещо много важно. Вярвамче има точно време за всичко и ако изпуснем точния момент, удоволствието от постигнатото не е същото, цената му също. Едно от най-разочароващите неща е сбъдване на мечта, на която й е минало времето.

Посоката и последователността са това, което всъщност има значение, прогресът може да дойде под различни форми.”

Харесвам думата последователност. Започва с думата после, защото има тънко чувство за хумор. Нужното време ме научи как и кога да я употребявам. Признавам, че иначе не е моята дума, не я харесвам. … Затова пък, благодаря, че съществува последователността. Заслужава уважението ми. 🙂

Някаква прогресивна е формата на диагнозата, с която живея. Паралелно с това, “прогресоира” творчеството ми. “Стратегията win-win е една о най-ефективните бизнес стратегии изобщо. Ключовата дума в случая е стратегия.” Това мога да се”пошегувам”. 🙂

КОГО ЩЕ ИЗБЕРЕШ – ЧОВЕК, КОЙТО ИСКА МНОГО или ЧОВЕК, КОЙТО ИСКА МАЛКО ???

Болната амбиция накрая заболява и води до маниакална депресия на искащия много. Аз съм за искащия малко, всеки ден малко по малко, задача след задача и като се обърнеш си изкачил половината планина.

Всяко “много” се състои от простички малки неща, които носят смисъл. Бих избрала човек, който осъзнава ползите от това да имаш малко, но това малко да е точното и твоето малко.

Ох, за което и да помисля, все има едно голямо, тлъсто “НО…” Все пак избирам този, дето иска много. Примерите в живота ми ми показват, че така е по-добре. (с “но”-то, разбира се). Най-общо казано, онзи дето иска повече и най-доброто постига повече от онзи, който нищо не му трябва и с едно кафе с цигара може да изкара цял живот.

Който иска малко, но знае как го иска и кога го иска.  И най вече защо го иска!

Този, който иска много. Той винаги ще се стреми и ще има понякога много, понякога малко.  Този, който иска малко, винаги ще има още по-малко, защото няма стремеж, здравословната амбиция.

“Нямаш нужда от повече време, имате нужда от повече от фокус.”

Първо трябва да се разбере. А после, да се осъзнае. 🙂 Това е място за голямата картина. И още за възрастта. Истината е, че е нужно време. Ок. 🙂 Ето, затова съм имала 6 на матурата по български. Може би е било тънко “намекване”. Тънко, като чувството ми за хумор. 🙂 … Следват здравословни недоразумения и диагноза, т.нар. нужно време. Тогава започва и осъзнаването. Разбирането продължава, така трябва.

Фокус стават книгите ми. Творчеството ми. Наричам се фокусник. 🙂

АКО МОЖЕШ ЕЙ СЕГА ДА ТРЪГНЕШ, НАКЪДЕ ТРЪГВАШ –
КЪМ БРЕГА или КЪМ ВЪРХА?

Аз ако имах възможност даже нямаше да мисля на къде 🤣 Сега сериозно по темата,към върха.Морето мори жегата ,но планината храни душата и сетивата!

Ако го погледна в реална ситуация, да, бих тръгнала към брега, гальовен бриз, тиха спокойна вода, кеф в горещия ден. Но аз обичам  другата крайност, красивата мамеща планина, тишината, дебелата сянка на дърветата, тайнството на природата.Несравнимото усещане да се стремиш към  върха, да се катериш, падаш, ставаш, отърсваш и накрая… опааа,  преодоляваш и гордо се изпъчваш.

Към брега на някое високопланинско езеро или язовир.

Добро петъчно утро!  Отпрашвам на секундата към върха! Морето е това към което тръгвам с мръсна газ още при първите летни лъчи. Но…сега, в разгара на това не горещо, а вряло лято, без никакво съмнение се отправям към прохладата и мъдростта на планината и гората.

Тръгвам натам, където
няма път или пътека… 😊
Така беше казал поетът.

Без да се колебая, тръгвам към върха. Това е моето. Усилието, което полагам, стигайки до върха, гледките, които се разкриват пред мен с всяка крачка, сините езера до които отмаряме, шума на реката, която ме кара да забравям ежедневието, хората, с които споделям удовлетворението, стигайки до върха, протегнатата ръка на човека до мен, когато се наложи. Няма по-хубаво изживяване за мен от планината.

Към върха а от там ще видя брега

КОЕ ИЗБИРАШ ДА СИ –
ЖАБАТА, КОЯТО СИ ЗНАЕ ГЬОЛА или
ПРАСЕТО, КОЕТО ЯДЕ ХУБАВИТЕ ЯБЪЛКИ

Всеки има отредено място в големия гьол на живота, което достойно  заема. А за това, че прасетата ядат хубавите ябълки да, убедена съм, че е така, затова по никакъв начин не желая да съм онова глупаво,фукливо, надуто и без покритие прасе. Малка щастлива жълта, ококорена жабка в гьол искам да съм аз сега.

Колкото и ябълки да изяде прасето си остава прасе.
А жабата има шанс да се превърне в принц.

не искам да съм прасе категорично и жаба не искам! Но можеш да се измъкнеш и от гьола и от кочината, стига да искаш. И след като ще трябва да избирам, май прасето ми се струва по-умното животно и като живееш с хубава ябълка ще имаш стремеж да станеш достоен за нея.

Всяко прасе, яло хубави ябълки рано или късно се пльоска в гьола! По добре е да си знаеш мястото и да се опитваш да живееш възможно най-добре в него. Пък и в гьола също има хубави неща за хапване😜🤪😋

По-важно ми се струва, не какво ядеш, а как го цениш. И където не ми е работа, гледам да не се навирам. Май клоня към жабата. Най-удобно и здравословно е да си естествен, и щастието е по-истинско тогава. 🙂

Жабата е животно с потенциал. Днес един гьол, утре – друг….Па може и някой принцоподобен да се завърти… Твърдо “да” за жабата, а гьола-зоната на комфорт ще ги разширяваме и ароматизираме!🤘😎😍

Прасето си е прасе, каквото и да яде. Предпочитам да съм си на моето място, което обичам!

“Страстта създава. Пристрастеността поглъща, консумира.”

“Страстта е творческа сила която запалва вдъхновение, стремеж и цел. Когато сме страстни за нещо, ние насочваме енергията си и се фокусираме върху него, създавайки и изграждайки нещо смислено. От друга страна, пристрастяването се описва като поглъщаща сила, която може да изтощи енергията ни и да отклони вниманието ни от продуктивни занимания.

Страстна съм била за дипломна работа за потребителските нагласи към онлайн образованието. Обяснявам. 🙂 Темата ми харесваше, наистина. “Интересно защо такава тема…”, не е било популярно и познато онлайн образованието по това време. (действието е от +/- 2015 година). 🙂 … След това, появиха се ковид и световна пандемия. … От непопулярно онлайн образованието стана задължително за нужното време. За фокусирана върху нещо смислено се смятах. … И продължавам. 🙂 (пристрастена съм към такива спомени).

КОЙ Е ПО-ГОЛЕМИЯТ УСПЕХ – ДА МОЖЕМ ДА ОСТАНЕМ ТАКИВА КАКВИТО СМЕ или  ДА МОЖЕМ ДА СЕ ПРОМЕНЯМЕ?

Зависи от възрастта. На млади години трябва да се променяш,за да намериш най доброто за себе си. И като го намериш трябва да го съхраниш.

Успех е да успееш да се промениш, да осъзнаеш с какво от характера си пречиш и тровиш близките си хора. И…започва борбата с теб самия. Трудно е, понякога изпускаш контрола и тогава трябва да можеш да кажеш извинявай, много е важно по пътя към промяната.

Да можем да се променяме и винаги да търсим по-добрата версия на себе си!

Дали искаме или не, ежедневно ние се променяме. Дали е за добро, или за зло, при всеки е различно. Но няма как да скрием, че НИЕ СЕ ПРОМЕНЯМЕ – психологически, физически, емоционално, всякак… Всеки ден трупаме някакъв опит, който ни кара да се променяме.

Ако в живота има нещо постоянно, сигурно това е промяната. През цялото си съзнателно съществуване ние се променяме, начин на живот, поведение, характер, отношение към другите.И да, промяната е неизбежна част от живота ни, тя става необходимост и задължение, успех за нашето изграждане  и развитие като качествени хора.

Промяната е неизбежна, растежът и развитието са опция. Джон Максуел. Ние можем да се променяме, и можем да си останем такива, каквито сме, ако се харесваме, ама кое е по-голям успех? Мисля, че наистина да успеем да се променяме в посоката, в която ни е важно, ей това е по-трудната работа.

Да останем каквито сме. Всеки е уникален с това че е различен

Предпочитам да остана такъв, какъвто съм. Ако се опитам да се променям(нагаждам) спрямо желанията на околните би ме довело до тежка форма на шизофрения 😆 Просто няма как да угодиш на всички, които се опитват да те променят така както на тях им харесва.

Да се промениш е много трудно. Глас за промяната 😃

“Красивите дни не идват при вас. Трябва да вървиш към тях.”

Хубаво, към момента не вървя. По-добре е да е така. По-сигурно. (Истината е, че книжката за португалската приказка, може би, нямаше да съществува, ако не се бях “застояла”… Ок, приела съм го.)

“Да поемем собственото си щастие и активно да търсим красотата в живота. Не можем пасивно да чакаме хубавите неща да се случат, а по-скоро трябва да поемем инициатива и активно да преследваме преживяванията, които носят удовлетворение. Визуализацията подсказва, че трябва да играем градивна роля в създаването на красиви дни и моменти.  … Нашите действия и нагласи са ключови за оформянето на собствените ни реалности.”

И не вървя по стечение на обстоятелствата. Затова пък, първата ми книжка беше преведена (благодаря!). И отиде из разни европейски държави 🙂

“/Красивите дни се правят, създават се, а не се подаряват. Нека предприемем тези стъпки   и създадем нашето собствено слънце.”

“Животът е поредица от избори. Всяко „да“ е хиляда „не“. Всяка дейност, на която отделяме времето си, е хиляди други дейности, на които не можем да отделим времето си.“

Не знам от къде да започна. Едно е сигурно ..- прекалено много пъти съм казвала “да”, помагала съм и т.н. 🙂 Явно, че само инвалидна количка и бавен говор, са били начинът да стана  “егоистична”. … За постигане на правилен баланс не мога и няма да кажа нищо друго освен, че е важно д строго индивидуално.