За сравняване

ХУБАВО ЛИ Е ДА СЕ СРАВНЯВАМЕ С ДРУГ – ДА или НЕ???

Б
Картинката обяснява всичко. Не можеш да сравняваш ябълка и портокал, защото те са различни.
И хората сме различни и слава Богу, защото иначе би било много скучно.
Не трябва да се сравняваме.

огатството на света е в това, че сме различни! Излишно напрежение е това да се сравняваш с друг, който има различна от теб ценностна система и  различни критерии. Ценя себе си и вътрешния си свят, който съм си създала. Не се сравнявам с други и в същия момент се радвам на постиженията на хора с различни заложби от моите.

Всеки един от нас е различен от другия по визия, качества и характер. Това го прави индивидуален и неподражаем. Но пък всичко на този свят се сравнява повече, по малко, колкото.И с това добиваме представа за себе си, сверяване си часовника коригираме се, подражаваме за хубаво, учим се от напредналите.  Сравнявах се с другарката Йорданова и се научих дори да пиша много по добре от нея, равнявах крачка с отличниците и имах добри резултати, абе, примери много. Еее, само като се сравнявах с високите си останах кинта и половина…

Против сръвняването с другите! Сравнението и конкуренцията са ми противни. Ние сме тук,  за да си сътрудничим и да си помагаме заедно да вървим напред.

Джак Никълсън има една мисъл, която гласи: “Не се сравнявай с никого! Направиш ли го – обиждаш себе си!” Аз съм възпитан да не се сравнявам с този и онзи и избягвам да го правя.

До някъде в малки дози било добре. Но не трябва да се сравняваме с друг освен себе си. Всеки човек е индивидуален по себе си това което се случва на вас не е без пречина пречината е че само ви е бихте се справили с това.

Да се сравняваме с другите – категорично не. Трябва да гледаме себе си и да вървим по нашия път, по нашия начин. Да имаш пример пред себе си, който да “следваш” аз лично не го приемам за сравнение и тук гореспоменатата конкуренция не означава, че се сравняваш с някого, а просто идеал, който да ти е светлината по твоя си път.

Хубаво е да обичаме това, което правим и то да прави всички по-добри. И ако сравнението ни действа като тласък за по-добро развитие, не пречи да го правим.

Спомням си, че през социализма сравняването беше един от лостовете за “мотивация”. Това успя само в материална посока-всички имахме еднакви телевизори,  еднакви секции, еднакви дивани. Но хората са несравними , дори и еднояйчните близнаци.

Не е хубаво да се сравняваме с други,  затова господ ни е създал такива каквито сме. Всеки си има своето щастие и трябва да си го съхрани, а не да го губи,  като иска да е, като някой друг. Аз например много харесвам мечо пух и малкият принц,  те са несравними, но всеки от нас открива по нещо, което ги усмихва в тях.
Хубав и прекрасен ден от мен:)
Бъдете щастливи със себе си и благодарете на бог за всичко, което имате!

Всеки човек е уникален и са вложени различни дарования в него, различна емоционалност. Сравнението е неизбежно, въпросът е за какво го използваме – за да градим и да надграждаме, да правим себе си по-добри или се опитваме да смачкаме останалите. Сравнение – да, но използвано в градивна насока!