АКО МОЖЕШ ЕЙ СЕГА ДА ТРЪГНЕШ, НАКЪДЕ ТРЪГВАШ –
КЪМ БРЕГА или КЪМ ВЪРХА?

Аз ако имах възможност даже нямаше да мисля на къде 🤣 Сега сериозно по темата,към върха.Морето мори жегата ,но планината храни душата и сетивата!

Ако го погледна в реална ситуация, да, бих тръгнала към брега, гальовен бриз, тиха спокойна вода, кеф в горещия ден. Но аз обичам  другата крайност, красивата мамеща планина, тишината, дебелата сянка на дърветата, тайнството на природата.Несравнимото усещане да се стремиш към  върха, да се катериш, падаш, ставаш, отърсваш и накрая… опааа,  преодоляваш и гордо се изпъчваш.

Към брега на някое високопланинско езеро или язовир.

Добро петъчно утро!  Отпрашвам на секундата към върха! Морето е това към което тръгвам с мръсна газ още при първите летни лъчи. Но…сега, в разгара на това не горещо, а вряло лято, без никакво съмнение се отправям към прохладата и мъдростта на планината и гората.

Тръгвам натам, където
няма път или пътека… 😊
Така беше казал поетът.

Без да се колебая, тръгвам към върха. Това е моето. Усилието, което полагам, стигайки до върха, гледките, които се разкриват пред мен с всяка крачка, сините езера до които отмаряме, шума на реката, която ме кара да забравям ежедневието, хората, с които споделям удовлетворението, стигайки до върха, протегнатата ръка на човека до мен, когато се наложи. Няма по-хубаво изживяване за мен от планината.

Към върха а от там ще видя брега

Leave a comment