За суперсилата фокус

-В ерата на разсейването фокусът е суперсила”

“,”Визуализацията подчертава важността на култивирането и усъвършенстването на способността ни да блокираме разсейването и да насочваме цялото си внимание към това, което наистина има  значение…. Във време, в което вниманието ни непрекъснато се привлича в различни посоки, способността да се фокусираме се превръща в ценен актив, който може да подобри производителността, Креативността и цялостно благосъстояние. … Напомня ни, че когато  съзнателно избираме да се съсредоточим и да се съпротивляваме на разсейването, ние отключваме повишено ниво на ефективност … “

Разбирам оценките от матурите, по български език 6 и по математика 4,80. Показателни са, биха могли да се считат за “ценен актив”. 🙂 Благодаря, че съзнателно се спрях от математика. Това съм направила. 🙂

,

Нападател или защитник?

АКО ИЗПОЛЗВАМЕ ФУТБОЛНАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ, КАКЪВ ИСКАШ ДА БЪДЕШ В ЖИВОТА – НАПАДАТЕЛ или ЗАЩИТНИК ?

Няма нужда да избирам, тя Вселената е избрала за мен. Аз съм защитник по природа, цял живот. Аутсайдерите, онеправданите, несправедливостта, това е моята кауза, впускам се със цялата енергия, която имам. 

Най-добрата защита е нападението, клише, което е страшно вярно и необходимо днес в свят на фалш и лицемерие. Или таран, или нищо. Историята помни само голмайсторите

В живота-нападател! Искам да вървя напред, а не назад. А иначе нападението е най-добрата защита.

Винаги нападател! Най-добрата защита е нападението!В частност във футбола кой печели награди? Златната топка ,почти винаги нападателите и халфовете, атакуващите футболисти!!Така е и в живота агресия,мачкаш и винаги напред и нагоре!

Защитник.  Много агресия, много нападатели напоследък…

Избирам защитник,което е по -трудното изпълнение от двете!
Всеки може да напада,но не всеки има смелост да защитава!🌞😉

Нападението е най-добрата защита.

Явно, защитник не мога да бъда, защото съм кинта и петдесет. С удоволствие обаче ще грабна стратегическия пост на нападателя, като Стоичков. Отстояването и атаката към противника/не в грубия смисъл/ в момента е всекидневно и неизбежно, ако не нападаш ще те смачкат.           

За правописни грешки

АПОЗНАВАШ СЕ С НЯКОГО В ЧАТА. ДОПАДАТЕ СИ МНОГО. ИЗГЛЕЖДА, ЧЕ ТОВА Е ТВОЯТ ЧОВЕК, НО!! О! ТОЙ ПИШЕ С ПРАВОПИСНИ ГРЕШКИ! ЩЕ ИЗЛЕЗЕШ ЛИ С ТОЗИ ЧОВЕК??

Оооо, не. Не бих излязла с него. Не че иначе ако вече се познаваме лично, не бих му намерила някакви въображаеми оправдания, ама така сама да се набутам да отида на първа среща с неграмотен човек – не 😁

Зависи какъв тип са правописните грешки. Но определено грамотността ме привлича. Интелигентността обаче повече 🙃

Да! Правописът се поправя, душата не.

Няма как да си допаднем с някого, който пише с правописни грешки. Аз съм пас за такава среща

Да, ще изляза с него и в подходящ момент ще му обърна внимание върху правописа му. Ако се обиди – не е моят човек. Ако го приеме като градивна критика – той е!
p. s. Между другото (и това вече не е смешно) много интелигентни и образовани хора пишат неграмотно, дори учители и директори в иначе смятани за елитни училища.

Зависи от вида грешки. Личи си често дали е от бързане и аутокорект или неграмотност. Второто лично мен ме побърква и от собствен опит, няма да има дългосрочен потенциал в тези взаимоотношения. Грамотността е уважение към себе си на първо място, а това е изключително важно за бъдеща връзка. Бих излязла с човека, но ще е по-скоро само излизане.

По принцип няма да изляза.

Няма как да бъде моят човек в такъв случай. Вероятно още с първите изречения ще спра да му отговарям и ще се разминем.

За характера

КОЕ Е ПО-ВАЖНО, ЗА ДА СИ УСПЕШЕН –
ОБРАЗОВАНИЕТО или ХАРАКТЕРЪТ??

Образованието е форма за обогатяване на ума и характера. С него целенасочено се изграждат убеждения и навици.Затова…  искам да кажа, че ако  ги съчетаеш правилно, успехът ти е в кърпа вързан.

Нито едното , нито другото . Тук трябва АКЪЛ . Има образовани , но отстъпчиви и раними хора , дето ги изместват от всички подходящи за тях места . Има и нахакани пичове и пи4ки , дето се пъхат да изместят глупчовците . И успяват , ама като не им е по сърце това място , го напускат и се юрват друг глупчо от другаде да избутат .

Имайки предвид, че доста време съм работил нещо, което не съм учил и се справях доста добре извода е, че образованието не е най-важното в случая. Без да влизам в подробности ще спомена само, че МАТЕМАТИКАТА е в основата и. А и живота често показва, че дори да имаш и 3 висши това не е гаранция, че можеш да свършиш някаква работа

Някои черти от характера. Без воля,целеустременост и находчивост и пет дипломи не вършат работа!

Образованието е форма за обогатяване на ума и характера. С него целенасочено се изграждат убеждения и навици.Затова…  искам да кажа, че ако  ги съчетаеш правилно, успехът ти е в кърпа вързан.

Много зависи какъв е критерият за успех на един човек,за всеки успехът е различно нещо. Понякога може да не си постигнал завидна кариера ,но пък да си съумял да опазиш психиката си , да ти е пълна душата и  да си богат със семейството и приятелите си. 🙂Характерът е ключов,да🙂

То и да се образоваш ти е нужен характер.

Характера поставям като за начало,но в никакъв случай не пренебрегвам образованието🌞

За предварителната подготовка

ТРЪГВАШ НА ПЪТ С ПРЕДВАРИТЕЛНА РЕЗЕРВАЦИЯ И ПЪЛНА ЯСНОТА КЪДЕ ОТИВАШ или
ТРЪГВАШ БЕЗ ЦЕЛ И ПОСОКА, НАКЪДЕТО ТЕ ЗАВЕДЕ СЛУЧАЙНОСТТА ???

Ако трябва да съм честна: като става дума за еднодневно приключение – тръгвам ВЕДНАГА без цел и без посока, на където ме отвеее вятъра ( често го правя).  Ако съм с хора склонни за нощуване на палатка и така тръгвам! Единственото сигурно, което искам, е да знам, че ще има къде да спя! Няма значение на палатка, в колата, кемпер или някъде другаде. То ако всичко е планирано не е интересно. А и дори когато планирам почивките, винаги се оказва, че нещо не е планирано и отново сме в приключение.  На мен често ми се случва да се вкарвам в подобни приключения уж по план пък то какво излиза. За това не правя планове освен къде да се спи ( ако е за по дълъг период ).

Аз съм някъде по средата. Организирам нощувките, но често имам бегла представа какво ще се случва на определената дестинация. Оставям атмосферата, мястото и настроението да определят дейностите.

Истината, мисля е една (наред с изключенията, разбира се), на млади години е супер гот да ходиш без план и  посока, но на зрели, времето тече много бързо, нямаш време за губене, отиваш на сигурно и стартира бързо активната почивка.

Винаги с план! Знам къде отивам и къде ще нощувам. Правя разбор на всички забележителности в района и отделям приоритетните за разглеждане места като си имам и варианти за запълване на програмата..

Без цел и посока. Приключенец съм.

Тръгвам на там където, няма път или пътека…Обичам да има повече приключения и изненади.

Все тая, нали тръгвам.  Досега не съм тръгвала без резервация и яснота, но точно сега сме на път и променихме нещата в движение. Просто се наложи. Но, на път сме, това е важното.

Глас за резервацията, за протокола.

Е глупости как ще тръгна някаде без цел и посока 😁. Естествено ще бъде всичко подготвено

7И двата варианта са ми познати. Предпочитам втория.

За гледна точка

МОЖЕ ЛИ ДА ПРАВИ КАКВОТО СИ ИСКА ЕДИН МЪЖ, НА КОГОТО ЖЕНА МУ Е КАЗАЛА “ПРАВИ КАКВОТО ИСКАШ!” ???

Кой защитава тезата, че може 🤣

Естествено, че не може. Това е капан!

Всичко е възможно, но трябва да е издържлив човечецът😁!

То понякога може, ама не бива 😄😄😄

Стига да е готов за си понесе последствията 😉

Това е риторичен въпрос 🤭

Фразата “Прави каквото искаш!” има недоизказано продължение, което би звучало, например така: “… но направиш ли го, повече не ме търси!” или още по-ултимативно:  “..но това ще е последното нещо, което правиш!” Така че – момче, ако ти е мил животът,  в никакъв случай НЕ прави каквото искаш, или поне не точно в този момент!

Разбира се, че не! 🤣

Ако започне да прави каквото си иска, това автоматично и  по подразбиране означава, че и аз мога да  правя същото и тогава със сигурност няма да му хареса. Така че хубаво трябва да си помисли! Риск си е! 😃

Здравейте, разбира се, че може. И осъдените на смърт имат право на последно желание. 🤣
Това в кръга на шегата.

Всичко е възможно, но трябва да е издържлив човечецът😁!

За парашут и за ум

-/Умът ти е като парашут. Работи само ако го отвориш.”

: Друг начин,  по който станах по-мъдър е чрез разширяване на гледната ми точка върху преживяванията на другите хора.”Думите са на визуализатора Майкъл Бурма

Думите са на визуализатора Майкъл Бурман.

отворим умовете си, за да научим за опита на някой друг, ние ставаме по-мъдри”

Всякаква “мъдрост” се определя от възрастта. Или може да се каже, че всяка възраст има своята “мъдрост”. Кавички слагам, защото е твърде рано. Млада съм, а  думат е. сериозната. 🙂

За сравняване

ХУБАВО ЛИ Е ДА СЕ СРАВНЯВАМЕ С ДРУГ – ДА или НЕ???

Б
Картинката обяснява всичко. Не можеш да сравняваш ябълка и портокал, защото те са различни.
И хората сме различни и слава Богу, защото иначе би било много скучно.
Не трябва да се сравняваме.

огатството на света е в това, че сме различни! Излишно напрежение е това да се сравняваш с друг, който има различна от теб ценностна система и  различни критерии. Ценя себе си и вътрешния си свят, който съм си създала. Не се сравнявам с други и в същия момент се радвам на постиженията на хора с различни заложби от моите.

Всеки един от нас е различен от другия по визия, качества и характер. Това го прави индивидуален и неподражаем. Но пък всичко на този свят се сравнява повече, по малко, колкото.И с това добиваме представа за себе си, сверяване си часовника коригираме се, подражаваме за хубаво, учим се от напредналите.  Сравнявах се с другарката Йорданова и се научих дори да пиша много по добре от нея, равнявах крачка с отличниците и имах добри резултати, абе, примери много. Еее, само като се сравнявах с високите си останах кинта и половина…

Против сръвняването с другите! Сравнението и конкуренцията са ми противни. Ние сме тук,  за да си сътрудничим и да си помагаме заедно да вървим напред.

Джак Никълсън има една мисъл, която гласи: “Не се сравнявай с никого! Направиш ли го – обиждаш себе си!” Аз съм възпитан да не се сравнявам с този и онзи и избягвам да го правя.

До някъде в малки дози било добре. Но не трябва да се сравняваме с друг освен себе си. Всеки човек е индивидуален по себе си това което се случва на вас не е без пречина пречината е че само ви е бихте се справили с това.

Да се сравняваме с другите – категорично не. Трябва да гледаме себе си и да вървим по нашия път, по нашия начин. Да имаш пример пред себе си, който да “следваш” аз лично не го приемам за сравнение и тук гореспоменатата конкуренция не означава, че се сравняваш с някого, а просто идеал, който да ти е светлината по твоя си път.

Хубаво е да обичаме това, което правим и то да прави всички по-добри. И ако сравнението ни действа като тласък за по-добро развитие, не пречи да го правим.

Спомням си, че през социализма сравняването беше един от лостовете за “мотивация”. Това успя само в материална посока-всички имахме еднакви телевизори,  еднакви секции, еднакви дивани. Но хората са несравними , дори и еднояйчните близнаци.

Не е хубаво да се сравняваме с други,  затова господ ни е създал такива каквито сме. Всеки си има своето щастие и трябва да си го съхрани, а не да го губи,  като иска да е, като някой друг. Аз например много харесвам мечо пух и малкият принц,  те са несравними, но всеки от нас открива по нещо, което ги усмихва в тях.
Хубав и прекрасен ден от мен:)
Бъдете щастливи със себе си и благодарете на бог за всичко, което имате!

Всеки човек е уникален и са вложени различни дарования в него, различна емоционалност. Сравнението е неизбежно, въпросът е за какво го използваме – за да градим и да надграждаме, да правим себе си по-добри или се опитваме да смачкаме останалите. Сравнение – да, но използвано в градивна насока!

За дължина на живота

КАКЪВ Е ЖИВОТЪТ –
ДОСТАТЪЧНО ДЪЛЪГ или ТВЪРДЕ КРАТЪК?

Ех, този живот, толкова сладък и красив. Като си правя анализ  в годините, ще ви кажа, до 20 е “живот здравей”, след 30,когато вече има “дай ми сили, господи”, май се замисляш, след 40 “животът е песен” и го даваш  като за последно,но все по често мисълта те гложди. Обаче, след това става страшно, това от опит го зная. Животът е твърде кратък, не го пропилавайте хора, живейте за мига, раздавате внимание и любов наслаждавайте се на красотата.


Зависи….
Лично моя живот лети край мен с бясна скорост, винаги си имам работа, заета съм с куп неща и не усещам дните, месеците, а напоследък и годините нещо взеха да бързат.
Но познавам хора дето недоволстват, че дните били големи, нощите още по-трудно минавали и времето сякаш било спряло.
По същата логика и с живота е така.
За някой живота ще е твърде малък, а за някой дълго пътуване.

Категорично – твърде кратък. Когато човек е млад тича като луд да реализира мечтитет си, да направи кариера и както казват по-възрастните “морето им е до колене”. А когато поостарееш осъзнаваш, че може би е трябвало по-полека, по-лежерно, по-по…


Живота е Достатъчно дълъг,за да свършим всички щуротии и красота, на която сме способни. Някои можем и повече,но се разсейваме от битовизмите  🙂

Животът е дълъг само на , които живеят скучно и еднообразно.  За всички други, които случват  различни неща е кратък!❤️

На всички ни се иска живота да е безкраен, все не ни стига времето да изживеем всички прекрасни неща които ни предлага. Но реално е достатъчно дълъг. Нали трябва да направим място на следващите, такъв е принципа.

Със сигурност животът е училище и ние сме тук за да си научим житейските уроци. Но като гледам колко трудно и бавно се променяме е логично , че животът е много кратък и недостатъчен. Именно и затова вярвам, че съществува прераждането.
Тук отговорът не зависи толкова от гледната точка, а от начина, по който го живеем този живот. Ако се натоварваме с всякакви безсмислени неща със сигурност ще ни се стори кратък, НО.. ако се наслаждаваме на всеки даден миг, на всяко изгряващо слънце (не само първото юлско), на всяка усмивка на децата – животът ще е прекрасен и достатъчно дълъг.
Желая хубав ден, успешна седмица и прекрасен юли на всички!
Наслаждавайте се на живота, защото дали е кратък или дълъг – един е ☺️


Тук отговорът не зависи толкова от гледната точка, а от начина, по който го живеем този живот. Ако се натоварваме с всякакви безсмислени неща със сигурност ще ни се стори кратък, НО.. ако се наслаждаваме на всеки даден миг, на всяко изгряващо слънце (не само първото юлско), на всяка усмивка на децата – животът ще е прекрасен и достатъчно дълъг.
Желая хубав ден, успешна седмица и прекрасен юли на всички!
Наслаждавайте се на живота, защото дали е кратък или дълъг – един е ☺️

Спъред мен е кратък. Трябва да се възползваме всеки ден от него да го изживеем щастливо, да пътешестваме, да се обичаме!

Не знам дали е дълъг или кратък. Но знам, че е подарък. И трябва да се празнува всеки ден.

Живота за мен е твърде кратък, от гледна точка на желание за живот. Духом човек иска много неща да свърши в този живот. Духом човека е създаден да живее вечно. От Физическа гледна точка обаче, живота е достатъчен, защото нашите тела се уморяват и почват да имат “бъгове”. Тук ни заболи,там ни заболи, след време трудно вървим… така,че от тази гледна точка, животът е достатъчен

Кратък е за мен. Времето лети!

Добро утро, честит и успешен нов мецец и нова седмица. Зависи от гледната точка на всеки да ли е свикнал да се оплаква от всичко и всички, и ли гледа позитивната страна на нещата. Лично аз ще кажа че е достатъчно дълъг за да покажеш на хората който обичаш че са ти скъпи и да реализираш мечтите си.