За болка от дисциплината и от съжалението

“Дисциплината няма да ви нарани толкова, колкото съжалението.”

Срещала съм съжаление, неизбежно е, но не е моето нещо. Още повече, минала съм  през самосъжаление. Това, наистина, е жалко, благодаря,  че относително и достатъчно “бързо” беше забравено… 🙂

Сещам се, че едно време по време на шофьорския курс се учих на сериозна дисциплина. Спокойно, вече нямам шофьорска книжка. 🙂 Не съм ли дисциплинирана? 🙂 (Сигурно, затова творбите си наричам книжки).

При дисциплината няма болка, а дори и да има някаква – малка е и бързо отшумява. Харесвам дисциплината, наистина. Съжалението има своята специална “болка”.. Различна е, но я има и се усеща. 🙂

Жребец