“Често имаме толкова съмнения преди да започнем дадена дейност. Но след като наистина започнем съмненията започват да изчезват. … Като осъзнаваме, че натоварването ни преди да започнем, може да бъде смекчено, трябва само да се ангажираме с действие.”

“Приятен” спомен за мен е изпускането на спирката на влака в Португалия. От днешна гледна точка е така. Как съм се чувствала толкова отдавна, не помня. 🙂 Помня, обаче, че имах списък. Дълъг списък. (Така например, трябвало е да кажа адреса на шофьора на такси без да знам португалски език.. Дала съм хартията, списъка, а той е искал произношение. На глас. 🙂 )… Съмнения, нормално е да съм имала. Имала съм дълъг списък – подготовка. … /нямало е как да бъда подготвена за недоразумението с влака. Много уплашена, стресирана за кратко съм била/,. Не се забравя, благодаря за приятния спомен. 🙂