Month: August 2024

НА КОГО ЩЕ ДАДЕШ ПО-ГОЛЯМ БАКШИШ ПРИ РАВНИ ДРУГИ УСЛОВИЯ – НА МЛАДИЯ или на ВЪЗРАСТНИЯ СЕРВИТЬОР?

Сякаш клоня към по-младия, така ще има по-голям стимул да се усъвършенства в занаята. И в кръга на шегата – все пак навремето сме учили и за първоначалното натрупване на капитала 😉

Добре обучени са младите,пъргави, приветливи, отзивчиви, въртят се около теб като пумпали, все нещо прибират, доливат, слагат. Виж, той, от старата генерация,изпънат като струна, натрупал опит, видял две и двеста,  усетил куп настроения, следи всяко ваше  желание  от разстояние само с поглед. Професионалист в кожата си е той. Давам и на младият, но на него оставям с удоволствие, че ми е направил масата специална и неповторима.Младият си мисли, че всичко което лети се яде. Със сигурност има много още да учи. Докато по възрастният е вече улегнал, през главата му са минали толкова много неща. И единия и другия заслужават поощрение.

няма значение възрастта а обслужването. Но щом трябва да избирам, бих дал бакшиш на младия сервитьор. Ще предположа, че той може да чака дете и да му трябват една идея повече. 😉😀

Младият си мисли, че всичко което лети се яде. Със сигурност има много още да учи. Докато по възрастният е вече улегнал, през главата му са минали толкова много неща. И единия и другия заслужават поощрение  

АКО ТИ ПОПАДНАТ НЕПЛАНИРАНИ 1000 ЛЕВА, КАКВО ЩЕ НАПРАВИШ – ЩЕ СИ ПОМОГНЕШ ЗА НЯКОЯ СМЕТКА ИЛИ ЩЕ ГИ ИЗХАРЧИШ ЗА КЕФ?

Ще си ги похарча и  за кеф, и за някоя наложаща сметка  и за помощ на някой в нужда …..няма как, не може само за кеф 😉!

И едното и другото . Ще покрия увиснали разходи , но задължително ще ида на сладкарница да изям едно парче торта .

Може би за удоволствие… животът е колекция от преживявания 🍀🍀🍀

Без значение за какво ще ги изхарчиш, са си кеф…

Ще ги изхарча за пътешествие или нещо което душата ми иска в този момент!

С кеф ще ги изхарча за пътуване

Отговорът на този въпрос много зависи от това с какви средства разполагаш и за какво точно не тис достигат.  Аз за “кеф” винаги намирам, сметките някой друг ги плаща…Бих ги оставила за времена, в които може и да нямам за удоволствия

“Научи този урок, след като отхапа сладолед от двата края, особено шоколад, което може да доведе до объркана ситуация! Нейният съвет? Придържайте се към единия край, за да избегнете бедствие, покрито с шоколад!”

““Този житейски урок служи като красиво напомняне да се съсредоточите върху едно нещо наведнъж. Точно както яденето на сладолед от двата края може да доведе до объркана ситуация, жонглирането с твърде много неща наведнъж може да доведе до хаос. Често е по-добре да се заемете с едната страна на проблема или възможността, преди да преминете към следващата! “

Това направих аз, самата истина беше, че се занимавах с повече неща, отколкото трябва. Признавам. Истински хаос, е било. Смятала съм го за редно и правилно, наистина.

Затова, “логично” се озовах в инвалидна количка. Почивам си от някакъв “нищо и никакъв” хаос в количката. … За добро или лошо така е. Спокойно, няма да е все така. Млада съм и просто трябва да премина през цялото нещо. (Отделен въпрос е дали думата просто е на правилно и уместно място. Няма да се лъжем, никак просто не е упражнението).

Така е било. Жонглирала съм с разнообразни занимания. … За да се стигне до инвалидна количка. Застоял е животът ми сега. Харесва ми, че място за хаос няма   (Затова, защото съм минала през това и сега мога да го наричам осъзнават хаос.) 🙂

КОЕ Е ПО-ВАЖНО – ДА ЗНАЕШ КАКВО ИСКАШ или ДА ЗНАЕШ КАКВО МОЖЕШ ???

Да знаеш какво искаш! Когато искаш достатъчно силно, няма невъзможни неща.

Абе с това да знаеш какво искаш си отваряш нови хоризонти и придобиваш нови умения

Какво можеш не е постоянна величина, това в различните периоди от живота се променя. Да си стоиш постоянно в зоната на комфорта, означава да стоиш на едно място. Когато знаеш какво искаш, работиш за да го постигнеш и това те движи напред. По принцип и двете са важни, но е по-добре да знаеш колко можеш за да не навредиш на себе си и околните с действията си.

По принцип и двете са важни, но е по-добре да знаеш колко можеш за да не навредиш на себе си и околните с действията си.

Първо трябва да поискаш, за да го направиш след това.

Да знаеш какво искаш!
Защото това ще те доведе до повече знаене, можене и успяване!
Така се променя живота – собствения и на всички наоколо!

По

“Прекарах значително време, за да разбера себе си и собствената си идентичност”

Обиди и негативни забележки, може би, е имало. Благодаря на чувството ми за хумор. То ме спасява. Що се отнася до омраза – не мисля, че я познавам. По-добре да е така, чувството за хумор ми помага в такива моменти. 🙂

Благодаря на корените си. Бурите минават  и занимават. (Само диагнозата ми така си “стои”. Приела съм го.) Важни за мен се оказаха корените ми. Наблюдава се стабилност и думата ми харесва. Няма значение дали и колко ти харесва, значение за мен има осъзнатостта. Уча се. 🙂

“Дисциплината няма да ви нарани толкова, колкото съжалението.”

Срещала съм съжаление, неизбежно е, но не е моето нещо. Още повече, минала съм  през самосъжаление. Това, наистина, е жалко, благодаря,  че относително и достатъчно “бързо” беше забравено… 🙂

Сещам се, че едно време по време на шофьорския курс се учих на сериозна дисциплина. Спокойно, вече нямам шофьорска книжка. 🙂 Не съм ли дисциплинирана? 🙂 (Сигурно, затова творбите си наричам книжки).

При дисциплината няма болка, а дори и да има някаква – малка е и бързо отшумява. Харесвам дисциплината, наистина. Съжалението има своята специална “болка”.. Различна е, но я има и се усеща. 🙂

Жребец

КОЕ ИЗБИРАШ – ДА НЕ СИ ЗНАЕШ ПАРИТЕ или ДА ЗНАЕШ ТОЧНО КОЛКО ПАРИ ИМАШ?

Обичам да чувствам изобилието с всичките си сетива.  Нека да има, колкото повече толкова повече

Парите трябва да са достатъчно и да боравим с уважение към тях,😉

Аз никога не съм знаел колко пари имам в себе си 🙂 Винаги проверявам имам ли достатъчно в кеш, преди да купя нещо. Ужасява ме мисълта да  смятам постоянно, колко пари имам.

Мисля, ме трябва да си знаеш сметната на парите. Колко имаш, за какво ти трябват и колко ще ти останат. Всичко трябва да се знае.
Пожелавам ви да си знаете парите и те да ни стигат и остават!

Никога не съм знаела до стотинка, колко пари имам, така,че ясен е отговора😃🍀

МОЖЕ ЛИ МЪЛЧАНИЕТО ДА БЪДЕ МНЕНИЕ – ДА ИЛИ НЕ?в

Интелигентните, възпитаните и умните хора умеят да разбират мълчанието като тактично премълчаване на противоречащо мнение.
Глупакът няма да разбере какво искаш да му кажеш като го убиваш с мълчание 🙂 Такива хора разбират само от директни отговори от типа ‘право куме в очи’ 🙂

Принципно, мълчанието в търговското право е вид съгласие и споразумение,но и…съмнение.Това далеч обаче не е мнение. Друго си е да го изговориш, развиеш, защитиш в позиция,пък тогава да се съгласиш. Ето това вече е мнение. Затова, днес отговарям кратко и ясно, неее,мълчанието в никакъв случай не е мнение.

Да мнение си  е . Дори е доста опасно защото няма как да разбереш какво мисли другият и как ще постъпи . А някой го използват когато нямат повече желание да разговаря с вас .

Мълчанието може да е  израз на тактичност в дадена ситуация, с мълчание може да се предотврати скандал…
Но мълчанието не е характерно за хората  с позиция, за тези, които не се крият зад гърба на другите!
Аз трудно замълчавам, особено пред явни несправедливости!

Аз мисля, че може. Не съм сигурна, че винаги е правилно. Обикновено, изразът “мълчаливо съгласие” се използва в негативен контекст – някой се е изплашил да каже мнението за съгласие гласно, смятайки, че след това – ако нещата не са в негова полза – може да каже: Ама аз не казах, че съм съгласен! Факт, но въздържането от действие и озвучаване в посока “против”, означават, че с мълчанието си си дал “добро”.

Мълчанието остава възможност за много отговори, обикновено по преценка на отсрещния събеседник, което е подвеждащо.

Мълчанието не може да бъде мнение, но може да бъде отговор!

А може ли нулата да бъде значеща цифра? Според мен мълчанието може да бъде доста сериозно мнение според това – кога и къде го поставяш!

Мълчанието е мнение, което трудно се разбира.

Може, но е доста многозначително.

Не можеш да засадиш, когато градината е обрасла.”

“По ирония на съдбата, за да видите тази положителна, когато пространството ви е наложено първо трябва да отделите място специално, за да обработите чувствата си защото начина, по който виждате нещата ще се промени много …”

Друга “ирония” на съдбата са шкафове с книги, които виждаш всеки ден. Сякаш са ме подтиквали да издавам книжките си. 🙂

Коимбра, Португалия, има известна библиотека. Не съм чела там, португалският  език винаги има уважение  от моя страна. Преценката ми тогава е била правилна. Благодаря за тези спомени. 🙂

ОГО ОТ ДВАМАТА ЩЕ ИЗБЕРЕТЕ – ЛОШ ЧОВЕК, НО ГЕНИАЛЕН УМ или ДОБЪР ЧОВЕК, НО АБСОЛЮТНО ПОСРЕДСТВЕН ??

Аз не разбрах за какво да го избирам, затова го вземам в дългосрочен план.Две крайности са това. Да живееш с гениален ум и лош човек,не става, че каква ми е ползата от този нечовешки ум като няма една блага дума и разбирателство. .Другият избор също не ми допада. Но няма средно положение, затварям очи и избирам. Той е посредствен, но пък добряк и веселяк. Май там ще дърпам юздите и насочвам движението в правилната посока, че виж, след време резултатът дошъл.

Добро утро! Добрите хора в действителността получават доста малко подкрепа, в днешно време е много по-трудно да си добър, от колкото да си гениално умен. Зли гении – под път и над път, пък и те понеже са много умни се спавят и без допълнителна подкрепа.  За това подкрепям добрия човек 🙂

Аз съм за добрия човек, като съберем моя и неговия “гений”, все ще се оправим някак.

Добрия човек,щом е добър- значи не е посредсвен-  ако е- ще се оправи!
Добро утро  и прекрасна и у

Лош и гениален – разрушителна комбинация… избирам добрия

Никога не съм подкрепял лош човек . За това глас за добрият нищо че е посредствен човек ще помогне на теб и на доста хора покрай него

Няма ум, който да компенсира лошотията. Затова нека да е посредствен, но добър.