.”Тревата е по-зелена от другата страна. По-зелена е там, където се полива.”
Така. Сега, няма да се лъжем. Ще говоря истини, истински истории. 🙂 Била съм такава, като изсъхналата трева, това е нужното време. Така изглежда. /А дали съм приличала на нея, даже не искам да си припомням/. Минала съм през това. “Страшно” е, но няма страшно. 🙂
Сухата трева доста трудно би станала свежо зелена. При мен много помогна писанието. Сещам се как в детските години уж, подписвала съм някакви хартии. Сякаш са били книжчици. 🙂
А сега? Сега, трябва и благодаря на книжките си и на читателите. Зелено и свежо за мен е писането, сухата трева съм самата аз в някаква моменти. 🙂 Чисто човешко същество е.
Mon Georgieva 