НА КОЯ ПРИКАЗКА ВЯРВАШ ПОВЕЧЕ – НА ТАЗИ, КОЯТО СЪДБАТА Е НАПИСАЛА ЗА ТЕБ или НА ТАЗИ, КОЯТО ТИ САМ СИ НАПИСАЛ ЗА СЕБЕ СИ???
“Съдбата на всеки е написана някъде и не зависи от нас. Да, ние можем да се стараем и да правим и даваме най-доброто от себе си, но всичко е предопределено и никой не може да избяга от това.”
Хубаво е заглавието Португалска приказка.
КОЕ Е ПО-ВАЖНО – ДНЕС или УТРЕ???
Веднага ще цитирам моята любима песен на „Диана Експрес“ – „Утре започва от днес“. По-важно за мен е това, което днес вършим, за да сме добре утре, т.е. настоящето и последиците, които следват в бъдещето. Нещо средно между двете мнения съм – златната среда. Аз лично предпочитам да не отлагам днешната работа за утрешния ден, защото обстоятелствата може да не ми позволяват да извърша тази запланувана дейност. Винаги трябва да се мисли в перспектива, да се вперва един така хубавичък поглед в бъдещето, в т.н. „утре“, но това „утре“ зависи от нашите решения днес.
Днес и сега, утре може да ме няма, както пее Любо Киров! За съжаление в забързания градски живот все по-малко осъзнаваме колко красив е Чеживота около нас, забравяме да се радваме на момента и честичко отлагаме “за утре”.
Днес! Без днес, няма утре. Утре ще го мислим като стане днес 😀.
Нищо не ми обещавай за утре аз искам сега удобни обувки….
Днес е по-важно , защото с днес полагаме утре .Народът ни го е казал :
,,Не отлагай днешната работа за утре “
Утре започва от днес, както се пее в песента! Днес е важно какво се случва.
“Затвореното мислене е неизползван потенциал. Отвореното мислене е това, което е пълно със съкровища.”
“Стремя се да подхождам към живота с отворен ум, нетърпелив съм да изследвам нови перспективи и да откривам ценни прозрения.“
“Отвореното мислене наистина е съкровищница от потенциал!”
Затворената мида съм била през т.нар. нужно време. Чувствала съм, че така е било променяно. Дълго време, достатъчно дълго
За разкриването помагат книжките ми. Благодаря на читателите. Благодаря, приятели. :).
НА КОГО БИ РАЗЧИТАЛ – НА СИТИЯ или НА ГЛАДНИЯ?
Ще започна с една поговорка, “Сит на гладен те вярва, но все акъли дава”. Това ме води към заключението, че човек изпитал лишения, немотия и ограничения най добре разбира проблема на другия и ще му подаде ръка. Не е може би тук мястото, но преди време съм смятала всеки дребен разход,правила съм сметки до стотинка, лишавала съм се от много неща, изпитала съм го лично. Това ми остави дълбока следа в съзнанието и никога не го забравям.
Народът го е казал отдавна- “Отиди при богатия да се нагледаш, отиди при бедния да се нахраниш!”
Има една приказка, Сития на гладния не вярва 😉 В повечето случаи , тези които нямат се раздават много повече.
! Личният ми опит ме е научил, че на гладния повече може да се вярва. Гладният не е лаком. Ситият е по-страхлив, защото има какво да губи и съответно спазва максимата “Целта оправдава средствата”, така е е по-вероятно да е лъжец и измамник.
Човешката памет е къса,ако сития е бил гладен преди това и още помни може да се разчита на него…..Но ако е роден със сребърна лъжичка .в устата забрави….Избирам гладния.
Сит на гладен не вярва!
КОИ СА ПО-ВАЖНИ – ПИСАНИТЕ или НЕПИСАНИТЕ ЗАКОНИ???
Важни са всички заедно, но аз съм за неписаните, без тях не може, това са човешките закони. Писаните са за всички, а другите всеки сам за себе си ги определя и спазва, това показва същността ни като хора.
За неписаните закони съм. Когато спазваш неписаните закони ти няма как да не спазваш и писаните . Неписаните са заложени в първите седем години.
Законите са важни и трябва да се спазват,спор няма! Аз обаче мисля, че неписаните са по-важни,за всеки те са различни и спазвайки ги,всеки показва що за човек е!
По-важни са неписаните, защото на база тях се формират писаните закони. Относно спазването дебат няма – и двата вида е важно да се спазват 😉
И за двете, щом са закони трябва да се спазват.ш0шщщ
“Има стойност в това да се чувствате комфортно от задаването на въпроси.”
“Милениалите са жадни за знания. Повечето от нас са изключително заинтересовани да учат чрез опита на другите”
“Когато става въпрос за придобиване на мъдрост или прозрение по време на разговор – задаването на страхотни въпроси е от съществено значение.”
“Страхотните въпроси отключват принципи, а не тактики.”
Ключовата дума е думата стойност. Още от ученическите години се “появяват” въпросите. След като мине някакво време и пораснеш, достатъчно време, уверих се, че е стойностно преживяване. 🙂
КОЕ ИЗБИРАШ ДА СИ – НЕУВЕРЕН или САМОУВЕРЕН???
Неувереността е признак на липса на самочувствие!
Ако можеше ,как да съм Самоуверена щеше да ми много по -добре,ама уви.
За жалост виждам хора с голямо самочувствие(самоуверени)уверени във всичко,без грам мозък,които са самоверени и успешни.
А тези,които имат знания, потенциал масово сме неуверени и смазани.
Бих казала, че трябва да сме Самоуверени,но с покритие!
Избирам да съм самоуверена. Самоувереността е ключ към доброто представяне и щастието, както на работното място, така и в живота. Да си самоуверен означава, че познаваш добре уменията, качествата и знанията си. Сигурен си в твоите способности и си спокоен, когато трябва да вземаш решения. „Успешният и уверен човек е този, който си построява къща с тухлите,
които другите са хвърляли по него“
(Дейвид Бринкли)
Психолозите твърдят, че да си самоуверен е по-добре от неуверен. Вярвам им !
Разбира се, че човек трябва да е самоуверен! Това е много хубаво качество, когато знаеш какво можеш и още повече знаеш какво не можеш. Когато имаш знания, подготовка и желание, а ти липсва самоувереност, всичко посочено се умножава по нула. Затова здравословна самоувереност избирам аз.
КОЕ Е ПО-ВАЖНО – ДА СИ НА ПЪРВО МЯСТО или ДА СИ НА СВОЕТО МЯСТО ??? 🙂
На своето място! Там си ти, заобиколен от твоите хора, които усещаш, че са ти изпратени по твоя път, да ги срещнеш, да ти помогнат, твоите си идеи и вдъхновения. А ако някога направиш нещо и се озовеш на първото място, тогава ще си е твоето първо място, не на всяка цена, и ще си на първо място в най – точното време от пътя ти, ще си готов да го оцениш.
Щрак го На СВОЕТО място, било то и първо 😉
Всеки трябва да си намери мястото, да си го знае, а ако и тежи на него – цена няма да има!
Да си на своето място е щастие и удовлетвореност. Това място няма номер, защото винаги е най-добро.
Аман от болни амбиции! Нека всеки си намери мястото!
Определено да си на своето място, защото тогава човек е в своята “комфортна” зона и е готов да се изправи срещу всеки и всичко.
Не искам да съм на първо място, даже и на второ място не искам да бъда. Искам да съм на моето си място, където ще се чувствам добре, спокойна и ще бъда най-полезна за всички. ❤️
Ох, не зная, как да го уточня, но винаги съм била на първото място. В училище на първия чин/понеже съм нисичка/,първа на събития, подавам ръка първа, отстъпвам първа,гоня като луда успеха първа,винаги се равнявам с първите,каквото и да ми струва това. И за да затворя въпроса, ще кажа така-моето място в живота е първото място. Там се чувствам жива, горда,удовлетворена, успешна и спокойна.
Всеки камък си тежи на мястото.
КОГО ИЗБИРАШ – ТОЗИ, КОЙТО ПРАВИ КАКВОТО МОЖЕ или ТОЗИ, КОЙТО ПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА??
Тери Пратчет пише за един от героите си, капитан Сам Ваймс от Нощната стража следната мисъл: за свободната воля и мнение, гласящ: “Всеки може да мисли каквото иска, стига да прави каквото му се каже, дяволите го взели!”. Ако всички правим каквото трябва ще можем и да не сме перфектни, но ще се научим ако трябва и в движение иначе всичко се обръща на свободия.
За мен “правя каквото мога” винаги е звучало като оправдание за несвършена работа. Човек може да се събере и да прави каквото трябва да се направи без оглед дали му се струва, че може или че не може.
Те на пътя всички са можещи и затова всеки ден на АМ Тракия има задръствания. Има закони и правила които сме длъжни да спазваме затова залагам на този който прави това което трябва.
Избирам този, който прави каквото може, защото не обичам думата “трябва”! Но с една малка уговорка: Не този, който “просто толкова си може”, а този който може добре да си свърши работата и затова я върши! ЗА можещите хора! 🙂
Те не се изключват взаимно. Може да правиш каквото трябва в рамките на възможностите си. 🙃
Може да можеш да правиш много неща, но да не е нужно да ги правиш. Аз съм за този,който прави каквото трябва… и го прави в необходимия момент. Мисля, че беше от разказ на Хайтов “Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш.”
” Трябва” всеки да прави каквото и колкото може!
Да правиш правилните неща е въпрос на дисциплина.
Mon Georgieva 