НА КОГО БИ РАЗЧИТАЛ – НА СИТИЯ или НА ГЛАДНИЯ?
Ще започна с една поговорка, “Сит на гладен те вярва, но все акъли дава”. Това ме води към заключението, че човек изпитал лишения, немотия и ограничения най добре разбира проблема на другия и ще му подаде ръка. Не е може би тук мястото, но преди време съм смятала всеки дребен разход,правила съм сметки до стотинка, лишавала съм се от много неща, изпитала съм го лично. Това ми остави дълбока следа в съзнанието и никога не го забравям.
Народът го е казал отдавна- “Отиди при богатия да се нагледаш, отиди при бедния да се нахраниш!”
Има една приказка, Сития на гладния не вярва 😉 В повечето случаи , тези които нямат се раздават много повече.
! Личният ми опит ме е научил, че на гладния повече може да се вярва. Гладният не е лаком. Ситият е по-страхлив, защото има какво да губи и съответно спазва максимата “Целта оправдава средствата”, така е е по-вероятно да е лъжец и измамник.
Човешката памет е къса,ако сития е бил гладен преди това и още помни може да се разчита на него…..Но ако е роден със сребърна лъжичка .в устата забрави….Избирам гладния.
Сит на гладен не вярва!
Mon Georgieva 