Author: mongeorgieva

“Не се определяме от нашите карти, но от това как ги играем” … “Понякога трябва да се научим как да играем картите, които са ни раздадени.”

Харесваше ми играта с карти в детските/младежки години. Интересно е дали и какво точно съм разбирала. Все си търсех и намирах някаква собствена логика. … Намира се. Който търси, намира. 🙂

Като “карти” могат да се разглеждат разни събития от живота. След като “поиграеш” с тях, остават желаещите/нуждаещи се от специално внимание. 🙂

“Играйте картите си правилно, докато не спечелите.” 🙂

“КОЕ ИЗБИРАШ – ДА СВЕТИШ или ДА ТОПЛИШ ???”

“Аз съм топлолюбив човек, затова избирам да излъчвам топлина☀️🌼Сама по себе си топлината излъчва и светлина” … “Оооооо да светя !!! Светлината е необходима за всекиго!” … “Предпочитам да озарявам наоколо, за топленето ще му намерим лесното :)” … “Като ти е топло на сърцето, ти е светло на лицето! То и хладилникът свети, ама не топли! 🙂“

Топлина съм била, когато бях във Варна,в студентските години. Чуждестранни студенти ходеха в български детски градини. Какво съм била аз? Някаква топла връзка между децата и чужденците. 🙂 Неслучайно, детският акъл и до днес съществува. “Проблясва” от време на време, благодаря.

По стечение на “обстоятелствата”, придвижвам се с инвалидна количка. Нужно е било фокусът да се измести от топлина върху светлина. За “доказателство” служат книжките ми. Последната беше представена в детския отдел на библиотеката от ученици. Светлината намира пътя си.

PS: “То и хладилникът свети, ама не топли! :)”

най-тежкото нещо на света е невзето решение

Ето, най-напред, “абсурдни” решения. … Едно време изкарах шофьорска книжка. Наистина, но не съм я използвала. Защо тогава съм минавала въпросния курс? … Приемам, че цялото упражнение се явява част от общата култура. 🙂 … Мога да се пошегувам така  – шофьорска книжка вече нямам, но имам две собствени книжки. Харесвам думата книжка. 🙂 Благодаря за подкрепата!

“Невзетите решения могат да ни натежат повече, отколкото предполагаме. Направете стъпката, избора и се освободете от бремето на нерешителността. Вашето бъдещо аз ще Ви благодари за това.”

Пътуването до Индия в самолет с инвалидна количка беше нещо ново за мен.  Размерът и обемът на превозното средство ме “усмихнаха”, безмълвна оставам. 🙂 Доволна съм, благодаря за това преживяване. Още една част от общата култура. 🙂

Време в да се пуснеш. Да се освободиш от нещата, които ти тежат.”

“Носенето на тези неща със себе си изисква огромно количество сила, енергия, устойчивост и усилия.”

Време е да се пуснеш са думите, които съм си казвала наум, когато с кану съм се движила в Португалия. Имало е нещо, като водопад (според тогавашното ми разбиране). Може би, това са ми казвали околните тогава, но аз нито съм разбирала езика им, нито съм мислила, че ще се пусна по водопада. 🙂 (помня, че малко момиче попита на колко години съм, бях на 21 тогава. Тя каза, че е само на 12 и много пъти беше минавала този маршрут).  🙂 … От днешната си гледна точка, доволна съм, че тълкувам спомените.

Огромно количество сила и енергия нямам,  Фокусирам се върху устойчивостта и усилията.

“Стресът е убиец на производителността. За да останем на курса трябва да сме организирани, да си поставим реалистични цели и да работим усилено и умно, за да ги постигнем,”

“Здравословният стрес също е необходим за ежедневието. Нека да се научим да го управляваме.”

Стрес е било, когато са ми казали диагнозата. След това, нужното време също съдържа стрес в себе си. …

Що се отнася до визуализацията – благодаря за възможността да разказвам по картинки.  Успявам да правя нужните асоциации и корекции. Парчетата от балона са в началото или това е било, когато е дошла множествената склероза. След това, балонът си “почива”, до такава степен, че е изпуснал всякакво напрежение и въздух от себе си. С други думи, така изглежда нужното време. … Накрая слагам “изправения” балон. 🙂

“Аз вярвам, че всичко се случва точно тогава, когато трябва.”

Щ

“Никой не постига нищо на този свят сам.”

Визуализацията може да те обърка. Магарето вляво следва морков… Абсурдността на желанието може да те усмихне. Сигурно е гладно? … В другата част на графиката магарето се води с “повод и каишка от човек. Приемам, че следва целта си. За обърканите, обяснявам.

“Цел означава, че има някой, който те води по пътя. Пътят е духовно задвижван, за разлика от “желанията“, които се задвижват от твоите емоции и материализъм. След като имате цел трябва да работите за постигането ѝ. Но не сами, по-скоро вземете и хората със себе си, тъй като сте инвестирани в своите убеждения…”

По-сериозно сега. Частта от визуализацията с магарето, водено от човек, прилича на придвижване с инвалидна количка. Мястото на човека е зад количката, за да се случва погледа върху голямата картина.

“Гледната ти точка има значение. Избирай мъдро.”

Идеалистът вижда красива бонбонена чаша с искрящ океан…. Мислителят пита “Защо толкова голямо стъкло?”… Счетоводителят: имате два пъти повече стъкло, отколкото се нуждаете. …  Гледните точки са разнообразни.

И още: Според песимиста чашата му е празна до половина. За оптимиста е пълна до половината. Реалистът вижда просто чаша с вода,. 🙂 Мисля, че съм реалист, който е учил счетоводство в университета.

Понятието перспектива съм чула първо в часовете по рисуване, когато съм рисувала натюрморти и графики. 🙂 … Отдавна съм разбрала, че гледните точки са разнообразни.

“Спокойното море никога не прави умел моряк.”

Метафорично ще говоря, тоест ще пиша. Нямам опит с кораби и други водни превозни средства. (Достатъчно е, че през студентските си години съм живяла в морската столица Варна 🙂 ). Това е “компетентността” ми по въпросната тема). Визуализацията ме “провокира” да се изразявам с метафори.

“Метафорично се давех в опита си просто да се справя.”

“Има много бури и в резултат научавам огромно количество и ставам по-способен. Те са дяволски неудобни, предпочитам да не бъда подхвърлян …“

Бурята е напомняне за живота, за да се оцени. Всички преминаваме през своята буря. Истината за мен е, че бурята е урок от живота. Предвид, че от едно време съм ученолюбива…. Знам кога да замълча.

“Промяната е неизбежна. Растежът не е задължителен.”

Сега разбирам защо съм ходила на рисуване в детските години. Възхищавах се как госпожата работеше спокойно и “небрежно” с всички инструменти – четки, бои и т.н. … Дали някой ден ще мога същото или поне подобно?

“Аз съм човек, който живее с миналото. Бъдещето не ме интересува. Достатъчно е да сме живи и здрави.” Цитирам някакво интервю. Запомних тези думи, защото нещо такова съм и аз. Да, живея с миналото. Дотолкова, че да напиша книжките. Благодаря за интереса и за подкрепата.

Всяка промяна е неизбежна. Какъв ще бъде “растежът” е строго индивидуално.

.”Всяко поколение трябва да улеснява следващото. Това е най-сигурният начин за изкачване на планина.”

Думите от цитата звучат правилно. “Изкачвала” съм най-високия “връх” на остров Мадейра, Португалия, с автомобил. Кавичките са, защото е с нищожна височина, малко над 1500м. … Благодаря за спомена.

Писала съм за върха на планината достатъчно. Сега, обаче, пиша с малко по-различна гледна точка. Отново възрастта има значение, детският ми акъл се “обажда”  от време на време. Може би, затова втората моя книжка ще бъде представена в детския отдел на градската библиотека. 🙂 Благодаря за този комплимент. Така го разбирам и приемам. 🙂

По-сериозно сега. Харесва ми времето, в което съм се родила. Успяла съм да видя старото, след което идва ред на новото. Скоростта на това развитие ще бъде коментирана, евентуално, след време и от друго поколение.