Author: mongeorgieva

“Препъни камъните могат да станат стъпала.”

За т.нар. препъни камъни мога да поговоря. И да се смея от сърце. 🙂 … В Португалия, особено в първите дни в университета. Лекциите бяха на португалски, хората около мен говореха непознат ми език. Това са били много “купчини от препъни камъни”. Благодаря на детския си акъл затова, че е бил с мен, позволявал е да взимам смели решения. 🙂

Когато здравословното ми състояние “каза” по-полека със смелите решения, някакси, започнала съм да пренареждам “препъни камъните”. Това е издаването на книжките ми. Благодаря на всички читатели. Благодаря, също, и на визуализациите, с чиято помощ създавам разказ по картинки.

“Моментите на пробив често са резултат от много предишни случаи” … “Забравете поставянето на цели. Вместо това се фокусирайте върху вашата система.” … “Не се издигате до нивото на вашите цели, вие падате до нивото на вашите системи.”

Три са слоевете на лука. Съвсем просто са обяснени от Джеймс Клиър в книгата “Атомни навици”. Резултати. Процес. Идентичност. Това са трите нива за случване на промяна. Резултатите за мен са издадените мои книжки, доволна съм. Към въпросния първи слой на промяната “влизат” и се отнасят поставените цели. … Вторият слой на промяната изисква промяна на навици и системи. Времеемко е. Това е запазеното “място” за нужното време. (Още е до мен, благодаря 🙂 ) Третият най-дълбок слой, е идентичността. Мисля, че е рано да се формулира, а е сериозна дума. Нужно ѝ е време. 🙂

Сетих се, че лукът има един слой, който е лютив. Вероятно, това е идентичността. От собствен опит. 🙂

“Хората са пристрастени
машините се учат.”

Беше много очаквано. “Това е бъдещето, трябва да сте готови” бяха думите на учителите в училище. От днешната си гледна точка съм, по-скоро, доволна. Затова, че не успя да ме пристрасти. Не отричам, че съм била близо до пристрастяване към технологиите. Ще обясня.

Става въпрос за студентските ми години. Тогава “прохождаха” социалните мрежи и услуги. Удобно беше, много удобно. Помня, че наистина приемах идеите за книга на хартия за шега, бъзик, подигравка… (Ако изобщо съм ги приемала, или просто, само са минавали покрай мен. Без да се задържат. 🙂 )

Сега, що се отнася до това пристрастяване. Не харесвам думата. Мисля, че това е мястото на осъзнатостта. По-интересно може да е. 🙂

“Важно е да работите върху всички области на живота ви. Работата е само една от тях..”

“Точно когато си мислеше, че си го разбрал… Обичах кубчетата на Рубик като дете, но честно казано никога не съм решавал напълно…” Илюстрацията е наречена визуална метафора.

А аз дори не си спомням да съм “играла” с такова кубче. Да, съществуваше, обаче “нещо не му беше наред“. Така е мислил детският ми акъл тогава и кубчето оставаше много настрани и извън обкръжението ми. 🙂 “най-доброто, което можех да направя, беше да реша една страна и да объркам всичко останало”

… Сега, харесва ми идеята на въпросното кубче. Подредената страна символизира работата, където се стремиш да “няма хаос”. 🙂 Интересното е всичко останало.

“Умът ти е градина.
Твоите мисли са семената.”

Бях малка, ходех на училище. А като пишех домашно, сядах на стол до бюро. Като по учебник. 🙂 .. Години по-късно, отново бях до една маса/бюро. И подписвах книжките си, а пред мен – “опашка” от чакащи. Стол е инвалидната количка. Благодаря, че не се “радвах” на стреснати погледи.

Изглежда, че от малка старателно съм се грижила за семената. И все пак, не съм очаквала стечението на обстоятелствата.

“Законът на инкубацията – простотата, максимизирането срещу оптимизирането и възможностите ви, когато нещата не вървят по план..”

“Опитайте това следващия път, когато закъсате: разходка в тишина, почивка за кафе, оставете вашето подсъзнание да изпече идеите ви. …Това е Законът за инкубацията.”

Това е т.нар. нужно време за мен. Ок, и така яйцето от визуализацията приема пукнатините си. Нещо като “смиряване” с несъвършенствата. Много далеч от начина ми на изразяване е това. Но виж, приемането, повече е.

Яйцето от визуализацията е с пукнатини, за се появи светеща крушка. Пукнатините при мен са здравословните недоразумения, За да “излезе”, да се появи дарбата за писането под формата на крушка. 🙂

ПРЕДСТАВИ СИ ГОДИНАТА КАТО СТЪЛБА! ФОКУСИРАШ СЕ ВЪРХУ ЦЯЛАТА СТЪЛБА или ВЪРХУ ВСЯКО ОТДЕЛНО СТЪПАЛО?

“Аз се фокусирам върху всяко стъпало и в зависимост от спъпалата, оформям и стълбата. Със сигурност тя не е само нагоре.” … “Съсредоточавам се върху стъпалото пред мен – изпипвам нещата, преодолявам ги и продължавам към следващото.”

.Изображението дава възможност да говоря с метафори, благодаря. Помня стълбите в Коимбра, Португалия. Много са, над 150 броя, каменни са и не подлежат на промяна/преместване. Тогава, дори да съм се чудила какво, защо и как, днес намирам моя логика – приемам го за подготовка, защото един ден съм с инвалидна количка. Важно е, че спомените за всяко “стъпало” съществуват.

Също, едно време в училище часовете бяха на различни етажи. Учениците се научавахме как да ползваме краката си. Почти всеки учебен час беше на различен етаж.

А цялата стълба е погледът върху голямата картина. 🙂

“КАК ДА ИЗПРАТИМ ГОДИНАТА – С ПЛАНОВЕ или С РАВНОСМЕТКИ?”

“В икономиката не правиш планиране без анализ на всичко, което си направил до момента. За мен един бърз личен SWOT анализ на живота е стъпката, в която да си дадеш сметка къде се намираш в момента. Тогава плановете за следващата година вече не са пожелателни…” … В интерес на истината, може да съм “забравила” за името на анализа. Но анализирането, целият процес, изискванията много, а после дава още повече.

Доволна съм за това, че изпълних един мой план – да започна и да завърша 30те години с книжка. Втората моя книжка излезе, когато бях на 31 години. Планът май се е забавил малко. (Както говорът ми се забави.. ) ). Затова цената на книжката е 31.

Равносметка е сериозна дума за мен, Дори към края на годината, по-скоро бих се пошегувала с нея. Доволна съм, че създава основателен повод за мислене. Затруднявам се да бъда сериозна, затова ще наричам мислите си хвърчащи. 🙂 SWOT анализ се прави от по-стабилни мисли. Въпрос на гледна точка. 🙂

“В ерата на разсейването фокусът е суперсила.”

Харесва ми визуализацията. Съвсем проста и обикновена изглежда. Объркваща е.. Цитираните думи са “лично” на изображението.

“Графиката подчертава важността да блокираме разсейването и да насочваме цялото си внимание към това, което има значение. Визуализацията подчертава важността на култивирането и усъвършенстването на нашите способности. … Във време, в което вниманието ни е постоянно привличано в различни посоки, способността да се фокусираме се превръща в ценен актив, който може да подобри производителността, креативността и цялостното благосъстояние. … Напомня ни, че, когато съзнателно избираме да се фокусираме и да се съпротивляваме на разсейването, ние деблокираме повишено ниво на ефикасност и ефективност в нашите действия, което ни позволява да постигнем по-голям успех и удовлетворение.”

Ето още една гледна точка, моята. Гледам по-голяма картина, според която ще приема зелената линия за българския език и литература. Като, че ли “по подразбиране”, трябвало е да бъде лесен за всеки, роден в България. 🙂 Затова, оценката от матурата по български при завършване на училище не приемах за нещо уникално. (Радвахме се заедно трите отличнички 🙂 ) … И още, преди се ядосвах на правописни грешки. Сега… “забавляват” ме, без усмивки.

За червените линии – ок, че са там. Нормално е. Но са на “заден план“. Така се случи и втората моя книжка. Заради суперсилата фокус. Благодаря на много хора. 🙂

“Трябва да започнете да свързвате точките.”

Преживели сте много неща тази година. Някои ще бъдат положителни, други ще са отрицателни. Независимо от преживяванията, които сте имали тази година, ако не направите нищо с тези преживявания, те ще останат просто преживявания. Вие просто събирате…
Трябва да започнете да свързвате точките.
Сега е вашата възможност да превърнете 2023 г. в мъдрост, която ще служи на вас и хората около вас през 2024 г.”

Припознах се в думите към визуализацията. Обяснявам защо. … Издадох две книжки. Благодаря за превода на английски език на португалската приказка. … Приемам сивите точки от визуализацията за разнообразни, интересни преживявания. Сякаш съм ги събирала и “колекционирала”…

Трябвало е да измине необходимото достатъчно време, ок. И сивите точки да се “оцветят” и пренаредят. Сините точки вече са по-сериозни и осъзнати. 🙂

Истината е, че много “дължа” на започването на ново десетилетие от живота ми. Възрастта заслужава и може да дава “посока“. Помага, благодаря.