Author: mongeorgieva

“Какъв човек ще избереш за служител във фирмата, ако си шеф?”

Много не е в стила ми да говоря за работа. (Още по-малко, пък, да бъда шеф… Ще поговоря за необичайната професия, с която се “налага” се “запознавам” често. Става въпрос за болногледачки.

Истината е, че към момента, “необичайната” професия не се свързва с думата интелигентност. А не е нужно. (Признавам, че лично аз до скоро съм се затруднявала с приемането. Трудно поносима мога да се нарека, не и непоносима. 🙂 ). … Може би, защото пораснах и възрастта си казва думата. Лоялността има своята важност. А и в студентските години съм била нещо като “шеф”, ръководител на екипи е правилното. (Трудовата характеристика не съществува случайно и безпричинно…) Помня, че когато избирахме чуждестранни студенти за участие в проекти първо се “гледаше” нивото на “интелигентност“. А после, с помощта на необходимото време, се разбираше повече за значението на лоялността.

Така и с тънкото чувство за хумор. Необходимо е време, за да се разбере. … Въпрос на личен избор е продължителността на лоялността. 🙂

“Повечето хора бъркат преподаването с разказването. Но това не е целта на преподаването.”

Обичам да говоря за преподаване, макар, че съм доста и достатъчно далеч от това начинание. Още повече, след като говорът ми се забави… Благодаря на всички преподаватели в живота ми. Попаднала съм, няма нищо случайно, неизбежна случайност. 🙂

Наистина, обичала съм да говоря. Не забравям, че и в училище, и в университета разказвах и обяснявах уроците на съученици и на колеги. По детски, беше полезно, включително за самата мен.

(Между другото се сетих, че темата на дипломната работа при завършване на университета, беше нещо за потребителските нагласи относно дигиталното образование. … Не е било популярно тогава, не и преди корона вирус пандемията. По-скоро е звучало като поредния бъзик.)

!”Има повече от един начин да инвестирате в бъдещето си.”

“Точно както едно цвете цъфти в своето време, има много неща, които не могат да бъдат прибързани… Дай му време…”

Харесвам примерите на природата. По стечение на обстоятелствата в живота ми, намирам “елементарна” логика.

Става въпрос за възрастта. (диагнозата си “ползва” нужното ѝ време и в случая остава на заден план),.. В третото десетилетие на, живота съм и пак “започвам да броя” от едно, 1.

Уважавам уроците от природата. Може би, не е било точно така, когато съм била по-малка. Думата търпение не исках да съществува в речника ми. Търпението, мислила съм за срамно и недопустимо. Доста крайна съм била. Признавам..

Затова дойде и диагнозата. Учи ме търпение, опитва се. … И все пак, благодаря за уроците от природата. С напредването на възрастта ми, научавам повече. … Време и търпение, “просто” е.

“Нещата ще се оправят. Това е неизбежно. *Просто трябва време. Имай търпение.”

Щ

АКО СИ ПРОДУЦЕНТ. С КОГО ЩЕ ПОДПИШЕШ ДОГОВОР – СЪС СУПЕР ТАЛАНТЛИВ ПЕВЕЦ, КОЙТО ЗАКЪСНЯВА С ПОЛОВИН ЧАС ЗА СРЕЩАТА или С НЕ ТОЛКОВА ДОБЪР, НО ДОШЪЛ НА ВРЕМЕ???

Остава настрани музиката (много далеч от мен е 🙂 ). Компетентна се “чувствам” по отношение на точността.

Започвам със забавни (от днешна гледна точка, едно време, може би, не ме е забавлявало..). Истината е, че така съм се “научавала” на търпение. … Не съм осъзнавала защо ще ми бъде наистина необходимо, по-късно. … Наричам го нужното време. …

Харесва ми, че, когато соча въображаем, несъществуващ ръчен часовник на ръката си, околните ме разбират. Много добре ме разбират рехабилитаторите. Благодаря за усмивките. 🙂

Така е, продължавам да държа на точността, но всъщност е повече от обикновения часовник. Важна е.

“По някаква причина е много по-лесно да давам съвети, отколкото сам да ги слушам”.

Думите са на автора на визуалията. Следва моята гледна точка. … Такива купчини от книги бяха “задължителни” в ученическите години. (Без значение, какви са са съветите на Пипи дългото чорапче и на Емил от Лонеберя.. 🙂 )

По “някаква” причина е било “лесно” да давам съвети. Факт е, че съм била надежден източник на информация, затова съм подсказвала. И ме “слушаха”, благодаря, за което. Харесвало ми е да бъда полезна и да давам съвети. 🙂

Някаква причина при мен е диагнозата. Такива причина, която ограничава полезността ми. Рязко! … И защо е всичко това – за да чуя околните, “настояващи” за моя книга. Даваха ми много съвети и аз взех, че съм “чула” нещичко. 🙂 Благодаря!

“Писането на идеи е лесен, но мощен начин да планирате изпълнението и да превърнете идеята в резултат.”

“…само когато пиша, наистина формулирам и отгатвам идеите си.”

“Едно време”, това е времето преди диагнозата, държала съм на хубав почерк. Особено в ученическите години. Листите хартия с “налудничави” идеи са се правели на топка, за да се съберат от метлата и лопатата. Чиста работа. 🙂 … Изхвърляла съм много хартийки. (Впечатляващо е, че намирам нещо “хитро” в това, не съм изхвърлила детската идея за книга.) Официално, неведнъж беше отхвърляна и отричана…

От днешна гледна точка мога да кажа, че метлата е забравена. Прахосмукачката става, все по-мощен инструмент. “Целенасочено” е събирала разни идеи в торбичката си. … За да се формулират в нещо “по-сериозно” – първата ми книжка.

Сериозно сега. Трябва да благодаря на опашката от бъдещи читатели на книжката ми, които чакаха автограф. “Счупеният” ми почерк остана без значение. Събирач на идеи и преследвач на мечти съм. 🙂

“Повечето хора надценяват какво могат да направят за една година и подценяват това, което могат да направят за десет години.”, Бил Гейтс

Според автора на визуалията, основните неща за растеж са смирение и глад. Смирението и гладът са печеливша комбинация.

Имаш смирението да признаеш недостатъците си и глада да се справиш с тях.

Имаш смирението да се извиниш, когато трябва, и глада да поправиш грешките си.

Имаш смирението да поемеш отговорност, когато не се представяш по най-добрия си начин и имаш глад да компенсираш загубеното.

Ще говоря за визуализацията, обичам да разказвам по картинки. Синият балон е здраво “стъпил” на земята, заземен е.

“Как да останеш здраво стъпил на земята, като същевременно се опитваш да достигне нови висоти?“

Лично за мен, двата варианта не са взаимно изключващи се, а пък изображението показва защо могат да се “виждат” и наричат парадоксални. Много от най-амбициозните на нашето време нямат смирение. Хората, които са на върха в избрания от тях спорт, например, най-лесно могат да се възгордеят.

В “главната роля” слагам възрастта и трябва да благодаря за това, че е съхранила умението да се вдъхновявам и да разказвам “по картинки”. Браво. 🙂

“Животът не е да намериш себе си.
Животът е за създаване на себе си.”

Какво направих аз и как разбирам тези думи (от цитата, прикрепени към визуализацията). Към края на 30те години съм и разказвайки по картинката, ще “произведа” равносметка.

Квадратът в червено представлява първите 20 години, идеята за писане твърдо и категорично не приемах за сериозна, смислена. (Червените кутийки са били всякакви други занимания, така е, докато “търсиш” себе си.) … Важното е, че е добре подредена фигурата. 🙂 Винаги съм държала на реда. И продължавам да държа.

Зелената фигура в големия червен квадрат е твърдо неприеманата за сериозна идея за писане. Още по-зелена става, заради семестъра в Португалия. …. Съществуването на книга за това преживяване е част от създаването на себе си. “Намерих” себе си в подредения червен квадрат. Отивам към зелената стълбичка.

“Животът започва, когато те завари в движени. Изберете да се развивате, действайте и създайте това, което ви интересува…”

“Дисциплината и последователността са това, което наистина има значение, прогресът може да дойде под различни форми.“

Ще обясня как “виждам” прогреса си. (И според визуализацията, и според възрастта.) … Дори не го наричам прогрес, а просто “линия на времето”. Сякаш тази визуализация “описва” първите три десетилетия от живота ми. Нека да обясня.

Първият етап, правата линия. Тук са първите седем години. Важни са и явно съм получила бонус от три години, за да приключи етап #1. Още тогава с детските игри се е “зараждала” дисциплината. Хем бяхме деца, хем “управлявахме” въображаема фирма за зеленчуци. Държахме на дисциплината със сигурност.

Второто десетилетие от визуализацията (и от живота ми), това годините в училище, университет и т.н. Има си създаден ритъм, към който се приспособяваш и нагаждаш. Подредено е. Без забележки. Дванайсет години прекарваш в училище, за да се учиш на последователност.

Към края на третото десетилетие (тук е мястото на диагнозата и за “нужното време”) искам, мога и трябва да благодаря. Гордея се, че съм прекарала време в Португалия. След това, случили са се някакви завъртания и превъртания. В инвалидна количка съм, “Превъртял” се е живота ми. Ок, за да не е скучен. (Не е за друго:) )

Резултатът от цялото упражнение от три десетилетия е книжката ми. Благодаря за прекараното време в Португалия. Вдъхновението си заслужава и до днес. 🙂

“На се издигаш до нивото на твоите цели. Падаш до нивото на твоите системи.”

Според Джеймс Клийър (автор), “целите служат за определяне на посоката, но не могат да помогнат да постигнете напредък. Победителите не печелят като държат очите си върху резултата, подиума или трофея. Те печелят като предприемат действия, които им помагат да напредват.”.

Системи се учеха в часовете по математика в училище, едно време. Да, били са “сложни” за детското съзнание После и в университета по статистика са били споменавани. … Влошаването на здравословното състояние ме “накара” да правя някакви промени в т.нар. система. “Завършекът” бе поставен от диагнозата, системи сменям често. 🙂

Обръщам внимание към визуализацията. Подиуми и трофеи – не, благодаря. Предпочитам да наблюдавам отстрани. (Разсмива ме мисълта за инвалидна количка на подиум или стълбичка. Разни хора, разни идеали. 🙂 ) Виж, синият голям лист ще приема за “резюме” на всички системи, които случиха първата ми книжка. Благодаря на читателите. (Още когато бях в Португалия, шегувах се, че ще пиша книга… Било е просто шега, която години по-късно иска да бъде система. Успех .)

“Не се фокусирайте върху целите си. Съсредоточете се върху вашите системи.”