Author: mongeorgieva

“Възходите и паденията не са добри или лоши, защото ако ги обърнете и добавите някои подробности, ще осъзнаете, че всичко това е част от вашето пътуване.”

Повече мога да “говоря” за падания, падЕнието е силна дума. Запомнящи се падания и залитания имам още от ученическите години. Смешно е било на съучениците ми, когато залитам, “абе, като, че ли си пияна”. … Едно лято вървях с краката си до разкопките са в родния ми град, лятна младежка работа беше и тогава вървейки си, паднах. Но бързо се изправих, за да се науча да приемам шеги и бъзици. Благодаря, добре се “получи”, че се научих. Като първата “фаза” от визуализацията съм била, признавам …

“Нужното време”, наистина, се оказа необходимо. Изглежда “лесно”. (Втората фаза от визуализацията). По-трудна, отколкото изглежда е такава превратност…

От там и нататък, странно и грозно, криво и обърнато наопаки. Първо, пътешествието е черно-бяло, сиво и скучно. . … Време е да се “намеси” въображението, за да “оцветиш” сивотата…

“Животът се случва за теб, не против теб.” 🙂 ” Как ли изглежда пътешествието само от възходи или само от падения?” Не искам да знам, благодаря. 🙂

“Когато отвориш мръсния кран, ще тече скапана вода за доста време. След това, ще започне да тече чиста вода…”

“…Ако го оставите, гадинката (много мръсната вода) се разширява и замъглява мисленето ви…. ако искаш да направиш добри неща, трябва да преминеш през лоши неща” 🙂 Думите са на Ед Шийрън, известен изпълнител, не са мои. Дори артисти и музиканти имат тонове скапана вода и лоши идеи, под формата на чернови. Някои изобщо не се реализират, но те учат да създаваш. А след това – подобряваш…

Приемам, че при мен се е случило нещо подобно. Т.нар. “нужно време” от днешна гледна точка ще нарека “скапана” вода. Остава си в предишното десетилетие и не “заслужава” припомняне. (Няма да забравя, обаче, че мандарина е малкото на портокала. 🙂 )

По-сериозно. Така или иначе, мястото на “мръсния кран” от визуализацията е човешки мозък. Същото е мястото на диагнозата ми. … Радвам се на подобни “случайности”.

“Зад всяка история има много невиждано.”… 90% от масата на айсберга е под водата, което означава, че онова, което не се вижда е 9 пъти повече.

Това е принципът на айсберга: зад всяка история има много, което не можеш да видиш. Така, например, се случва при музикантите. Лятото е подходящ сезон за концерти и турнета (национални и световни). Може да чуваш, че билетите за турнето в са разпродадени, че на сцената изпълнителят е раздал сърцето си.. Не виждаш, обаче, 10 000 часа практика, които са довели до този “етап” – игра на думи.

“Невидимите дейности дават видимите резултати.”… Без значение какво опитваш да постигнеш, 90% от “ресурсите” са зад кулисите, а “на сцената” 10% са достатъчни.

Диагнозата и рехабилитацията са “невидимите” дейности, които дават видим резултат при мен. Това е първата ми книга. Благодаря. (Приемам, че съм вид айсберг, който разказва истории. Следвам принципа на айсберга, върши работа. 🙂

“Ако животът е сладолед, колко дълго ще чакаш, за да му се наслаждаваш?”

Съдейки по възрастта ми, “забравила” съм вече за сладолед на клечка. Детско е. … Така зададен, въпросът в началото приемам за достатъчно красноречив. Отговорът ми е кратък и “изчерпателен“: “По-полека”… 🙂

Сега сериозно. Когато диагнозата се появи в живота ми, “мислех”, че ще мине време и ще изчезне. Много “шум” за нищо исках да се окаже. … Ако животът трябва да е сладолед, то аз съм получила много специален сладолед. Обяснявам: сладоледът съдържа в себе си пукащи балончета. Толкова много “балончета” в някакъв момент ме запознаха с инвалидната количка. Ок. Също така, забавиха говора ми. Ок. (Със сигурност, нужно е време).

Колко дълго ще чакам, за да се”наслаждавам” на “сладоледа” с пукащи балончета? Колкото е необходимо, няма да се оправдавам, че не зависи от мен. Лятната жега има своите “изисквания”, това е мястото на сладоледа. От мен зависи какво и колко.

“Ако си даващ, научи границите си, защото получаващите нямат такива.”

Ще се “карам” много на себе си. Но преди това малко спомени … Любим спомен имам от студентските години във Варна. Обяснявам: чуждестранни студенти от различни страни “работиха” с малки деца в детска градина,. Едва ли, са подозирали и осъзнали нещо за границите на такава крехка възраст. … Интересното беше, че се “разбираха”, без значение как. Помня, че гледката си е заслужавала. 🙂 … По същото време се запознавах с бразилци и индийци, “обещавахме” си, че някой ден ще се видим в държавите им. … До тук добре, няма нищо случайно..

Сега сериозно. Диагнозата изисква граници, през нужното време, затова е нужно времето. … Хубаво е, че не са нещо непонятно за мен, никак даже. Нужна е била промяна в здравословното ми състояние, за да се уча да поставям граници. … (Всяко “зло” за “добро”).

състояние

.”Не може да направим нищо за това… може би…”

Очила започнах да нося след поставянето на диагнозата. (Ако ги имах преди това, щеше да е налично желанието да се счупят.). Илюстрацията в началото “казва” достатъчно. Когато очилата са толкова счупени, много лесно е да се каже, че няма какво да се направи. Помня думите на доктора, който постави диагнозата, не и името. “На може да направим нищо за това,.” … Доволна съм за това, че за мен диагнозата изигра ролята на вдъхновение, след “нужното време”. …

“Нашето възприятие за света се формира от нашите условия и вярвания. Удивително е как нашите уникални перспективи оцветяват нашите преживявания.” … “можем да променим начина, по който гледаме на ситуацията. гледайте на това като на възможност, а не се на проблем”

Всеки има своята перспектива, затова се нарича уникална. Единствена е.

Въздържам се от изразяване на личното ми мнение. Грешка! Благодаря за съществуващия поглед върху голямата картина. Важен е. … Преживяването на 5 месеца в Португалия “оцветих” за първа книга. А за другата част от илюстрацията смятам, че е въпрос на лична перспектива. Благодаря .

рспектива.

Кой вид яйце си в момента?

Така зададен, въпросът си има и илюстрация. Няма единствен вариант/форма, който да е по-добър от другия. Понякога, върху слънчевата ми страна (в случая това е жълтъкът на яйцето), има хрупкави изгорени парчета. Налични са м0ногобройни илюстрации на иначе обикновено яйце .

Според работодателите, трите етапа от визуализацията имат “официално” тълкуване. 1. когато определяш и укрепваш граници 2.. когато се преуморявате и изгаряте 3. когато работата е игра и е напълно интегрирана за вас …

Ето моето разбиране, като линия на времето, на живота “разбирам” изображението. Приемам, че в ранните детски години с помощта на родителите се научаваш да определяш важни граници. (Не се бърка в контакта с малки пръсти, заблуждава малките деца). Тогава някакви граници биват “определяни”, за да може да се укрепват, да станат ясни по подразбиране. … Пораснах и вероятно се “преуморявах”, не помня. Това е второто яйце от илюстрацията. Ето защо пазя и старателно съхранявам детското в себе си. … Когато множествената склероза се присъедини към живота ми, направи не много разбираем микс от всичко. Така нареченото “нужно време”..

“Става по-лесно”..

Съгласявам се с тези думи, но не съвсем. Обяснявам. Според илюстрацията/визуализация, това е развитието на процеса от ден 1 до ден 30. Да, дa, ама не стана така при мен.

Харесва ми първата част от илюстрацията. Не е сред възможностите ми, заедно с инвалидната количка, да тикам косачка за трева. … Като нещо такова съм “изглеждала”, когато все повтарях, че няма за какво да пиша. Изобщо не изглеждаше сериозно занимание за мен.. /похвално е, че докато бях в Португалия съм описвала подробно преживяванията, защо? За да не ги забравя/ ..

Другата част от илюстрацията показва, че става по-лесно. При мен не успя да се случи за 30 дни, казвам му нужно време, достатъчно. Сега, става така, че може да се жонглира с темите, устройства ме. Благодаря за предложенията на теми. В началото, далеч преди първата моя книга, редовен въпрос към рехабилитаторите ми беше за тема, върху която да пиша. Благодаря за идеите.

“Единствената разлика между хубав и лош ден е отношението ти.”

“Обстоятелствата са от значение, но също така, успехът в живота започва от твоето отношение.”

Ще се съглася с тези цитати и ще вмъкна собствено обяснение. Снимката в началото ми върна в спомените от преди няколко месеца, когато имах юбилей и много балони. Благодаря! 🙂 (На снимката не съм аз!)

Наистина съм “минала” през лоши, много лоши дни. От днешна гледна точка, добре ми се струва, че диагнозата е дошла в някакво “уместно” време. Щом толкова е настоявала да се докосне до живота ми… “Нужното време” минава с лоши дни, разбираемо е отношението ми също да е лошичко…

Според мен, в основата на всичко е възрастта. И време, и място, за балони се намира. Обстоятелствата са част от живота, отношението е зависещо от мен.

“Ако животът беше само със зелени светлини, ако нямаше жълти и червени светлини – трудности и кризи, време за интроспекция, за какво е всичко?…
Отдавай дължимото на времето.”

Като ирония на съдбата изглежда от днешната ми гледна точка. Става въпрос за това, че “някога” имах шофьорска книжка. Толкова отдавна е било, че вече е невалидна… И не съществува, но идеята е, че съм “запозната” със светофара и задачите му. И все пак, не съм смятала шофьорското място за “мое място”, затова ми се “падна” инвалидна количка. Заедно с тънкото чувство за хумор, вписва се по някакъв начин. (Лично аз, доволна съм, че не шофирам истинска кола. Обичам да си играя с думи, колата става количка.)

Сега сериозно, харесаха ми думите от цитата в началото. Интересното е, че са думи от книгата на актьор, излязла е преди 3 години и аз съм я “чела”. Спомням си, че, когато излезе, не можеше да ме “впечатли”, а днес изглежда красноречиво. Просто е, но изглежда, че е необходимо припомняне.

Така прави диагнозата с мен и благодаря за основанието. Сега се разбира защо наричам началните години с множествена склероза НУЖНОТО ВРЕМЕ. За кръга на шегата е уместно да сравнявам със светлините на светофар, 🙂