Author: mongeorgieva

КОИ СА ПО-ВАЖНИ – ПИСАНИТЕ или НЕПИСАНИТЕ ЗАКОНИ???

Важни са всички заедно,  но аз съм за неписаните, без тях не може, това са човешките закони. Писаните са за всички, а другите всеки сам за себе си ги определя и спазва, това показва същността ни като хора.

За неписаните закони съм. Когато спазваш неписаните закони ти няма как да не спазваш и писаните . Неписаните са заложени в първите седем години.

Законите са важни и трябва да се спазват,спор няма! Аз обаче мисля, че неписаните  са по-важни,за всеки те са различни и спазвайки ги,всеки показва що  за човек е!

По-важни са неписаните, защото на база тях се формират писаните закони.  Относно спазването дебат няма – и двата вида е важно да се спазват 😉

И за двете, щом са закони трябва да се спазват.ш0шщщ

“Има стойност в това да се чувствате комфортно от задаването на въпроси.”

“Милениалите са жадни за знания. Повечето от нас са изключително заинтересовани да учат чрез опита на другите”

“Когато става въпрос за придобиване на мъдрост или прозрение по време на разговор – задаването на страхотни въпроси е от съществено значение.”

“Страхотните въпроси отключват принципи, а не тактики.”

Ключовата дума е думата стойност. Още от ученическите години се “появяват” въпросите. След като мине някакво време и пораснеш, достатъчно време, уверих се, че е стойностно преживяване. 🙂

КОЕ ИЗБИРАШ ДА СИ – НЕУВЕРЕН или САМОУВЕРЕН???

Неувереността е признак на липса на самочувствие!
Ако можеше ,как да съм Самоуверена щеше да ми много по -добре,ама уви.
За жалост виждам хора с голямо самочувствие(самоуверени)уверени във всичко,без грам мозък,които са самоверени и успешни.
А тези,които имат знания, потенциал масово сме неуверени и  смазани.
Бих казала, че трябва да сме Самоуверени,но с покритие!

Избирам да съм самоуверена. Самоувереността е ключ към доброто представяне и щастието, както на работното място, така и в живота. Да си самоуверен означава, че познаваш добре уменията, качествата и знанията си. Сигурен си в твоите способности и си спокоен, когато трябва да вземаш решения.                                                                                  „Успешният и уверен човек е този, който си построява къща с тухлите,
които другите са хвърляли по него“
(Дейвид Бринкли)

Психолозите твърдят, че да си самоуверен е по-добре от неуверен. Вярвам им !

Разбира се, че човек трябва да е самоуверен! Това е много хубаво качество, когато знаеш какво можеш и още повече знаеш какво не можеш. Когато имаш знания, подготовка и желание, а ти липсва самоувереност, всичко посочено се умножава по нула. Затова здравословна самоувереност избирам аз.

КОЕ Е ПО-ВАЖНО – ДА СИ НА ПЪРВО МЯСТО или ДА СИ НА СВОЕТО МЯСТО ??? 🙂

На своето място! Там си ти, заобиколен от твоите хора, които усещаш, че са ти изпратени по твоя път, да ги срещнеш, да ти помогнат, твоите си идеи и вдъхновения. А ако някога направиш нещо и се озовеш на първото място, тогава ще си е твоето първо място, не на всяка цена, и ще си на първо място в най – точното време от пътя ти, ще си готов да го оцениш. 

Щрак го На СВОЕТО място, било то и първо 😉

Всеки трябва да си намери мястото, да си го знае, а ако и тежи на него – цена няма да има!

Да си на своето място е щастие и удовлетвореност. Това място няма номер, защото винаги е най-добро.

Аман от болни амбиции! Нека всеки си намери мястото!

Определено да си на своето място, защото тогава човек е в своята “комфортна” зона и е готов да се изправи срещу всеки и всичко.

Не искам да съм на първо място, даже и на второ място не искам да бъда. Искам да съм на моето си място, където ще се чувствам добре, спокойна и ще бъда най-полезна за всички. ❤️

Ох, не зная, как да го уточня, но    винаги съм била на първото място. В училище на първия чин/понеже съм нисичка/,първа на събития, подавам ръка първа, отстъпвам първа,гоня като луда успеха първа,винаги се  равнявам с първите,каквото и да ми струва това. И за да затворя въпроса, ще кажа така-моето място в живота е първото място. Там се чувствам жива, горда,удовлетворена, успешна и спокойна.

Всеки камък си тежи на мястото.

КОГО ИЗБИРАШ – ТОЗИ, КОЙТО ПРАВИ КАКВОТО МОЖЕ или ТОЗИ, КОЙТО ПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА??

Тери Пратчет пише за един от героите си, капитан Сам Ваймс от Нощната стража следната мисъл: за свободната воля и мнение, гласящ: “Всеки може да мисли каквото иска, стига да прави каквото му се каже, дяволите го взели!”. Ако всички правим каквото трябва ще можем и да не сме перфектни, но ще се научим ако трябва и в движение иначе всичко се обръща на свободия.

За мен “правя каквото мога” винаги е звучало като оправдание за несвършена работа. Човек може да се събере и да прави каквото трябва да се направи без оглед дали му се струва, че може или че не може.

Те на пътя всички са можещи и затова всеки ден на АМ Тракия има задръствания. Има закони и правила които сме длъжни да спазваме затова залагам на този който прави това което трябва.

Избирам този, който прави каквото може, защото не обичам думата “трябва”! Но с една малка уговорка: Не този,  който “просто толкова си може”, а този който може добре да си свърши работата и затова я върши! ЗА можещите хора! 🙂

Те не се изключват взаимно. Може да правиш каквото трябва в рамките на възможностите си. 🙃

Може да можеш да правиш много неща, но да не е нужно да ги правиш. Аз съм за този,който прави каквото трябва… и го прави в необходимия момент. Мисля, че беше от разказ на Хайтов “Едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто – да го направиш.”

” Трябва” всеки да прави каквото и колкото може!

Да правиш правилните неща е въпрос на дисциплина.

“Победителите и губещите имат едни и същи цели.”

“Постигането на цели не ви гарантира успех.  Само един човек може да застане на върха на подиума, въпреки, че всеки друг състезател има същата цел.  Вместо да се фокусирате върху целите, насочете фокуса си към системите, които ще ви помогнат да постигнете тези цели.”

Връщам се към времето, когато е трябвало да имам цели.  Имала съм някакви “провали”. Абсолютно правилни провали са били. 🙂

Големи заблуда е било кандидатстване в университет в Америка. Неосъзнат детски акъл съм имала тогава…. Или пък шофьорската книжка. Имала съм я. Не мога да го нарека правилно осъзнато действие. (За да не шофирам, седнах в инвалидна количка. Ех, тънкото чувство за хумор казва, че това е предпазване. Много смешен шофьор съм била със сигурност). Доволна съм, че е било краткосрочно преживяване.

Минавам през различни цели и сега се уча да се фокусирам над някакви системи. 🙂

КОЕ ИЗБИРАШ – УДИВИТЕЛНА или ТОЧКА?

В удивителната има живот!
Точката е скучна!

Точката е конкретивизъм, точката слага край и дава начало. Точка. 😁😁😁

Многоточие.
Винаги следва продължение.

Явно и аз ще съм за удивителния, след него има още какво да се каже, а точката е край.

Предпочитам ,да се възхищавам и удивявам  пред това да слагам “край”

Точка. След нея следва главна буква и ново изречение.

В моето ежедневие удивителните май са повече от точките.  За край аз използвам Х-а /хикс/ над точката – да се знае че е приключено… точката не ми е достатъчна.

Точката завършва , приключва, заключва, слага край на изречението,след нея няма мърдане.                       Друго си е  удивителния знак. Той буди възклицание, възхищение, удивление, взрив от моментална емоция, изблик на чувства и състояния. Предпочитам го аз, удивителни имам през целия ден, те го правят интересен и красив.

ЩЕ СПЕСТИШ ЛИ ИСТИНАТА НА ТВОЙ БЛИЗЪК ЧОВЕК, АКО ЗНАЕШ, ЧЕ ТЯ ЩЕ ГО РАЗБИЕ???

скоро бих му казал истината отколкото да скрия…Скорпион съм 🦂

Според мен няма еднозначен отговор. Много зависи от ситуацията. Аз смятам, че истината си пробива път тогава, когато ѝ е дошло времето, не по-рано. Така че … не знам, може и да реша да спестя.

По-скоро не бих спестила. Спестената истина е лъжа, която рано или късно излиза наяве, а и честно казано и на мен ще ми тежи. Затова бих се опитала да подготвя човека и да го подкрепям после, но не бих замълчала.

Постави се на негово място, и си отговори. Никога няма да подведат мой приятел като крия от него каквото и да е. По добре да му кажа направо и след това да застана до него в нещастието. Ще се боря заедно с него.

cáТъкмо се зачудих – по- леко ли ще му бъде, ако сам достигне до истината!?!? Понякога я виждаме, но сме склонни да си затворим очите за нея. И после външният свят ( и хора) не ни я спестяват. Затова нека сме готови винаги за нея… Една спестена истина ще навърже още спестени като нея и вече натрупани в ГОЛЯМА, един ден ще бъде неизбежно по-тежко

Принципно бих спестила. Но зависи каква е истината.

“Не си този, който искаш да бъдеш, но не си този, който беше”

Лесно може да се обясни. Това е линията на живота. Така го разбирам.

Червената фигура съм била, когато съм се срещнала с диагнозата. Много точно описани. Обърнала гърба си, а през главата минават въпроси. 🙂

Следва т.нар. “нужно време”. Безцветно и безхарактерно. Тогава седнах в инвалидна количка. Дори гърбът не се показва. Забравила съм, че това е вършело добра работа.

Зелената фигура е в бъдещето. Има време. 🙂

КОЕ Е ПО-ГАДНО – ДА СИ “МЕКА МАРИЯ” или д ДА СИ “СЪРДИТ ПЕТКО”???

Сърдит Петко определено. Всички трябва да внимават като говориш!😁

Е, как?!
Предпочитам Мека Мария, разбира се, тя не е безхарактерна и нямаща мнение, а просто твърде често позволява да ѝ се качват на главата, но го прави от любов 💓 И го казвам от личен опит, тъй като децата редовно ме ползват за “безплатно Мама-такси”, и това, разбира се е едва едно от проявленията на тази Меката Мария…
Пресен пример от вчера сутринта: в колата сме, в задръстване като всички, бързащи като всички… Аз съм надула музиката и се усмихвам, а тийнейджърката до мен наблюдава хората в останалите автомобили и заявява: “Мамо, защо всички са сърдити?!”, обясних, че всичко е въпрос на гледна точка и от всеки от нас зависи дали ще търси доброто във всяка ситуация, или не; освен това, ако случайно добро няма – е, чудесно – ето възможност да го създадем ☀️💞

Рядко съм сърдит,, така че предпочитам Мария.

Меката Мария си е щастлива, но повече от колкото трябва добричка. Сърдиткото все за нещо ше намери да се начумери, с което освен че дразни околните, мори и себе си. Мека Мария е за предпочитане.

Много е лошо е да си сърдит от сутрин до вечер. Никак не е хубаво цял ден да си намусен и кисел, не само за самия теб, но и за околните. Песимистичната обстановка не е здравословна за никой.

По -гадно е да си сърдит ,тровиш и себе и другите