Author: mongeorgieva

“Живот без цел е живот без дестинация.”

“Животът с цел започва с приемане на реалността.”

Едва ли нещо от това, което ще кажа, ще звучи мъдро и сериозно, а не е и нужно. Затова ще говоря с историята си. Първата част от илюстрацията и въртенето в кръг представлява детските ми години. Заедно с тинейджърството. Въртенето в кръг представлява ученическите години, когато преподавателите ни запознаваха с постоянството. … Спомням си, че не винаги разбирах защо се прави това повторение. Логично ли беше изобщо?

Втората част от илюстрацията е “описание” на действието. Според обстоятелствата седнах в инвалидна количка, съответно и кръгът за въртене става още “по-малък”. Каква е целта? … Първата ми книга. Кратко, точно и ясно.

“Ако не можеш да видиш хубаво в себе си, вземи по-добро огледало, погледни по-близо”.

Доста далеч от стила и начина ми на изразяване са думите от цитата в началото. Затова насреща са метафорите, има място за тях.

Счупеното огледало означаваше “нещастие в любовта”, според детските ми спомени. 🙂 Когато множествената склероза се появи, “сетих се”, препоръчвано ми беше да се наблюдавам в огледалото. Имала съм разни изкривявания по лицето и тялото. Стъписвала съм се от себе си, щом се приближа до огледало… (Затова пък по време на студентския живот, всяка сутрин се “гледах” в огромно огледало в коридора на квартирата.) Изглежда, че е станало достатъчно и начинът е бил огледалото да се напука. Не да се спука окончателно (като балон или гума на автомобил), а просто да се напука. Сериозна работа, в инвалидна количка ме постави “напуканото огледало”. Затова, съществува “нужното време“.

Благодаря на нужното време, наистина е нужно. Хубаво е, че така и така се намирам в количка, “осигурено” място има “тънкото” чувство за хумор. Неслучайно е тънко, не заема много място в количката. 🙂

“Креативността е просто свързване на нещата..”

Помня думите от цитата в началото. По време на висшето образование, интересувах се от дигитален маркетинг. Та, тогава покойният днес Стийв Джобс, казваше и си “настояваше” на тези думи.. Признавам си, че по-скоро някак с насмешка можеха да намерят място в “речника” ми..

Интересна е думата креативност, чуваше се постоянно в младежките ми години, ползваше се при всяка автобиография за кандидатстване за работа… Честно казано, аз не знам дали разбирам от креативност, предвид, че имам книга. (Нито съм първата, нито пък ще съм и последната 🙂 ).

В конкретния случай при мен помага “погледа върху голямата картина”, още и илюстрацията. Приемам, че в детството съм “учила” различни неща, които просто са се натрупвали. Подредено, все пак. 🙂 Когато дойде времето за първата книга (втората част от илюстрацията), “креативността“, съвсем естествено заблестява като светнала крушка. Благодаря на

“Малките неща могат да имат огромна стойност..”

“Ако не можеш да правиш големи неща, прави малки неща По ‘грандиозен’ начин.” … Често я споменавам, за да се разбере, че не е нищо особено, скучна тема… Но, затова илюстрацията, подкрепям с уроци от рехабилитацията, заради диагнозата и т.н. 🙂

… Неведнъж се наложи да ми се заяви любезно, подчертавам любезно, че не е нужно да се презорвам. (От днешна гледна точка мога да се съглася в известна степен, че е така.. Така си обяснявам и защо се “настаних” в инвалидна количка “твърде” млада).

Ето защо съм запазила детското съзнание и досущ като “всяко дете” не се “презорвам“. Разбирам вече защо казвам, че мога още, и няколко секунди по-късно главата ми е “паднала”. … В този ред на мисли, първата моя книга съдържа нужната част детско съзнание. Така мисля и благодаря.

А цитатът в началото от Наполеон Хил е достатъчно красноречив. Харесва ми, че умее времето научава каква огромна стойност имат малките неща. 🙂

“Способността да пишеш е буквално способността да изложиш концепция. Това е визуална стимулация, ако го направиш правилно.“

Ето как “разглеждам” илюстрацията, част от “линията на живота ми” разказ по “картинки” (така се казваше едно време в детската градина 🙂 ) … Пет етапа има илюстрацията, досущ нещо като по-голяма картина.

Прекъснатата линия в началото е точно “прекъсване“, защото смятам, че да пишеш е присъщо за всеки, който е ходил на училище. Там се случва “запознаването” с “правилната”. До тук нищо интересно… Прекъснатата линия става непрекъсната, започва търсенето на твоята “форма”, това се случва при честа промяна на работното място.

Диагнозата дойде като “удар от чук”, създаде пукнатини. Не за друго, а за да освободя трупането досега и да реализирам първата моя книга. Благодаря за подкрепата.

“Стълбите – усилена работа. Ескалатор – пряк път. … Има време и за двете.”

Детството е времето за “усилена” работа, съответно за стъпала и движение. Това имаше едно време – само стъпала навсякъде. Така например, беше в училище и всеки предмет си имаше стая на различен етаж. Никакъв проблем не е било за младежите, може би е давало и поводи за “мрънкане”, така сме се “научавали”. Училище е, все пак. 🙂 Гордея се с всички спомени от там и паралелно, с увеличаването на възрастта се сещам, все повече за онези години.

От днешна гледна точка, различно е. (Не, не училището!) Става въпрос за ескалаторите. Помня как им казвахме едно време, щом ги виждахме по филмите – “електрически стълби”, “стъпала на ток”… Съгласна съм, че може да се нарича успех за създателите си. Приемам го, но не е за инвалидна количка.

“Радвай се на случайността, която НЕ е случайна.” … Неслучайно, била съм на Еразъм в град Коимбра, с много стълби. И още, във Варна помня стълби на централния плаж. Благодаря на отзовалите се приятели при изненадващите падания. 🙂

“Малките навици водят до”масивни” резултати.” … “По-добре направи малко добре, отколкото МНОГО лошо.”

Интересно е разбирането ми от днешна гледна точка. Сега си давам “сметка”, че съм събирала разни мои текстове (малки камъчета в”бутилка”). Когато дойде подходящият момент, от “камъчета”, заедно с въображение, би могло да се създаде нещо. Така се случи с първата ми книга. Смятам, че заслужено е наречена “издишване на трупаното досега“… Спомените ми за Португалия в конкретния случай, обидно звучи да наричам камъни, напълно неоснователно е. И от друга страна, заслужено е, предвид вечността. Благодаря, че устояха на здравословните ми недоразумения. Изглежда, че спомените са като малките камъчета от илюстрацията, също и възрастта ми през 2014 година се е “погрижила” за съхраняването.

Други спомени от едно време, разбирам, че това е било създаване на навици. Не се забравя ученето на английски език със сериал, който тогава хич не ми беше смешен, а е комедия. Пишех новите думи определен брой пъти, така се учеше. Сега сравнение правя с камъчетата в бутилката.. А пък сериалът, от сърце ме разсмива и до днес. 🙂 Доволна съм от навиците, наистина.

Думите в началото добре се отнасят до рехабилитацията (на всеки рехабилитатор казвам смело, че мога да направя още повторения от упражнението 🙂 благодаря, че не винаги ми вярвате, не се сърдя). “Капка по капка, вир вода става“, тези думи, също осъзнато, могат да намерят място. 🙂

.”Светът е оцелял, защото се е смял.”

“Припознах” се в илюстрацията. Обяснявам защо. Редица шеги и бъзици казват, че съм “философ”, съдейки по текстовете, които пиша. Сега сериозно, .”Философската позиция” на главата от илюстрацията може да се сравнява с падащата глава при мен. Така се “подпирам”, след което с много шеги и бъзици, казва се истината и разбираш безценността на чувството за хумор.

Интересно е парчето пъзел в ръката. Подлежи на задълбочен “анализ”, за да бъде допуснат до главата ми. Нещо такова е при мен по отношение на лекарствата, признавам. … Досущ като с хората покрай мен. Шегувам се, но не може да се отрича, че диагнозата изиграва ролята на сито.:)

Връщане към онези дни. когато бяха популярни, можех да пренавивам касети с малкия пръст на малко дете.

Харесва ми, че си спомням за едно време и за аудио касетите. От личен опит ще говоря, ползвала съм ги. Имала съм няколко касетки и касетофон. … Пораснах достатъчно, технологиите бързо напреднаха. … Намесва се и диагнозата ми.

Едната част от илюстрацията представлява “нужното време”. Обяснявам – без значение, колко време отне, за да “не се притеснявам” от инвалидната количка. Сякаш лентата на “касетата” е била извадена. Напълно неизползваема и безполезна е. Важно е, че лентата е хитра и много здрава. Благодаря за това, че спокойно и търпеливо изчака своя ред, без да забрави обещанието си. (“Някой ден ще имам книга” съм казвала безброй пъти и дори да не е било сериозно намерение тогава, сега е логично. 🙂 )

Разбирам, че от малка ми е било интересно да навивам “лентата” на всички касетки. Касетофонът “прекалено много бързаше” и аз по детски, с помощта на химикал/молив, “помагала съм”. 🙂

“Значимите контакти означават доста повече от метриките.”

Когато социалните мрежи се “раждаха”, бях дете, съответно възприятие за думата “метрика” се съмнявам, сигурна съм, че не е съществувало. Лично аз, помня, че контакти си разменяхме и записвахме на листове хартия… (Нещо като черно-бялата част от илюстрацията. Може да са били контакти от цялото земно кълбо…. 🙂 )

От днешна гледна точка изглежда “скучно”. Естественото продължение бяха социални мрежи и услуги. “Внимавай какво си пожелаваш”, неслучайно съществува и такъв израз. И от друга страна и гледна точка, съвсем логично развитие на нещата. Очакваше се.

Що се отнася до метриките и измерванията, категорично са полезни, до един момент, когато се промени осъзнаването. 🙂