. “Вие не се издигате до нивото на вашите цели. Вие падате до нивото на вашите системи.ш”
Сещам се, че системи сме учили в часовете по математика. Възприемала съм го за игра. 🙂 89%, Не знам какво съм разбирала тогава, И по-точно как./ 🙂 Благодаря за спомените.
” Победителите не печелят като държат очите си върху резултата, подиума или трофея. Те печелят като предприемат действията, които им помагат да напредват…. Не се фокусирайте върху целите си. Фокусирайте се върху вашите системи.
“Системите са това, което ви помага да постигнете целите си.”Възрастта е от значение, така мисля. Хубаво е, че пазя спомени от училище. (А най-хубавото е, че в основата е математиката!)
КЪДЕ ИЗБИРАШ ДА БЪДЕШ – В ДЪЛБОЧИНИТЕ или В ПЛИТЧИНИТЕ?
В дълбочините е неизвестно, тъмно и страшно, в плитчините е топло, светло и по всяко време можеш да стъпиш на твърда земя. ЗА плитчините давам глас.
Добро утро, голямата красота и тайнство са в дълбините, но там си сам, а в този живот както се казва в една приказка “дори в огъня е нужно да хвърлиш две дръвца” ❤️💙,
В дълбочините, там се разкрива целото разнообраие на морето, както и опасностите. За това на дълбоко, но безопасно близко до плиткото..
В дълбочините е моето място, ново, различно, опасно, предизвикателно. В плитчините, там си в зоната на комфорта, седиш си там, тихо, кротко и нищо не ти се случва. Предизвикателство ми трябва на мен, за да се движа напред.
Макар да не мога да плувам (нещо нетипично за човек, който е роден на морето) в живота винаги се пускам в дълбокото. На плиткото често има мъртво вълнение, което никак не е здравословно 😉
. Плитчините обичам да усещам земята под краката си
Днес ще сравня дълбокото и плиткото с нещата от живота. Веднъж си мислиш, че си на дъното, пък то, изведнъж станало чудо. Изплуваш смело и благополучно, голям късмет си извадил май. Но отивам към въпроса, и да, ще избера дълбокото, страшното, неизвестното, предизвикателството да изплуваш на плиткото и усетиш топлата и сигурна твърда земя. Ей това за мен е животът, да си го направиш осмислен, светъл и успешен.
,Човек не е подготвен за всички дълбочини. Трябва добре да преценя кога да остане в плитчините близо до твърдата основа и кога да влезе в дълбочините, където да намери пълнотата.
“Финалната линия е движеща се мишена. Оценявайте гледката на бягането”
“Това е уважително, но мисля, че е добре винаги да търсите нови предизвикателства не само за общо израстване, но и да живеете нови трансформации и процеси, които превръщат всичко в ново приключение… “
Със сигурност, бих оценявала гледката на бягането. Но истината е, че съм я “позабравила“. /Не мога да забравя, че по време на бягане за нормативи по физкултура в училище съм падала. Шегувала съм се, че е нещо като почивка. Нямастрашно./ 🙂
Плашещо усещане има в себе си думата трансформация.Страшно, нестрашно, седнах в инвалидна количка. Било е някакво ново предизвикателство. 🙂
НА КАКВО Е ПО-ВАЖНО ДА НАУЧИШ ДЕТЕТО СИ – “ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО” или “НЕ ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО”?
“Всичко е възможно” е розово клише, което не само не допринася с нищо в живота, но и може да навреди на някои типове хора, които го разбират превратно. Просто им създава фалшиви очаквания за живота. Не казвам, че не трябва да се бориш за мечтите си, задължително е и то с всички сили, но е важно да можеш да приемеш реалностите и да си в хармония с действителността, а не неспирно, неуморно и налудничаво да драпаш за някоя фиксидея като ненормален, като вечно незадоволен потребител-лунатик, ако щете…. Както казва Д. Уошингтън “Бъди щастлив с това, което имаш, докато се бориш за това, което искаш”.
Аз мисля, че трябва да научим децата си, че това, което искат струва много – вярата им в себе си, старанието им, труда им, времето им… Но, още по-важно ми се струва да ги научим, че понякога въпреки усилията им, по независещи от тях причини нещата могат и да не се случат. Това е важно, за да не губи мотивация детето, на което в желанието си да помогнем, сме забравили да смъкнем розовите му очила. Какво би се случило на едно убедено, че всичко е възможно дете, когато иска да литне без крила от балкона? Пряко и преносно – ужас!
Разбира се , че ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО . Но всяка възможност си има цена , за нея е нужно време и трябва знания да имаш . Но преди всичко , сериозните цели изискват постоянство в усилията по трупане на знания , опит и късмет . И даже тоталната липса на късмет , също е ресурс , който може да ти отвори очите за по-важни цели .
Всичко е възможно, но не всичко е на всяка цена и за достигането му се иска достойнство и чест.Истината отново е посредата, но за мен е по-вцажно детето да знае, че ако иска нещо достатъчно силно, може да го постигне и си заслужава да положи максимум усилия и тогава невъзможното на пръв поглед, става възможно. Хубав ден, приятели!
Истината отново е посредата, но за мен е по-вцажно детето да знае, че ако иска нещо достатъчно силно, може да го постигне и си заслужава да положи максимум усилия и тогава невъзможното на пръв поглед, става възможно.
Ще ги науча на “не всичко е възможно”. По точно казано, всичко в живота има своята цена, била тя свободно време, усилия, лишения и като платиш “цената” на желаното от тебе се лишаваш от възможността да изпълниш друго. Не можеш да имаш всичко, за това се стреми към най-важното за теб.
Разбира се , че ВСИЧКО Е ВЪЗМОЖНО . Но всяка възможност си има цена , за нея е нужно време и трябва знания да имаш . Но преди всичко , сериозните цели изискват постоянство в усилията по трупане на знания , опит и късмет . И даже тоталната липса на късмет , също е ресурс , който може да ти отвори очите за по-важни цели .
Всичко е възможно! Ние сами създаваме реалността си ☺️
“Нарушително или възпрепятстващо действие, извършвано от цивилен или вражески агент, за да възпрепятства национално военно усилие”
Думата съботаж има дефиниция в множество сериозни речници. И сигурно е правилно да бъде така. Ок, но не бива да пренебрегвам тънкото си чувство за хумор. Не мога. 🙂
Ще започна със строежа на думата съботаж. Реално погледнато – денят е събота с окончание буквата “ж”. В интерес на истината, не отлагам алармата. (Будя се преди нея 🙂 )
И още: едно време, когато съм подсказвала, би могло да се направи съботаж от страна на преподавателите. Виждали са всичко. 🙂 Благодаря за тези спомени.
Колкото до самосъботаж, трябва да се “мине” и през това. Минава и заминава.
Защо среброто е по-лошо от бронза? Всеки иска злато. Това е за постигането, на което спортистите усърдно посвещават десетилетия. Тогава защо толкова много хора, които постигат сребро, често изглеждат по-разочаровани от човека, който завършва трети, взимайки бронз?Сребърнитемедалисти често изпитват уникален вид „ами ако“ мислене. Чудят се как щяха да се развият нещата, ако просто бяха положили малко повече усилия. …От друга страна, ако тези, които се класираха на трето място, са развълнувани, изпитвайки вълна от облекчение, че изобщо са спечелили медал.
“Какво можем да научим от това? Често ще се радваме да сме благодарни за това, което имаме повече, отколкото да съзерцаваме това, което ни липсва.“
Не разбирам много от спорт, но благодаря на олимпиадата за регулярността, която има. Дава все нови и подходящи за възрастта уроци. 🙂 Харесвам нови неща, но държа на традиционното, обичайното.
“Често имаме толкова съмнения преди да започнем дадена дейност. Но след като наистина започнем съмненията започват да изчезват. … Като осъзнаваме, че натоварването ни преди да започнем, може да бъде смекчено, трябва само да се ангажираме с действие.”
“Приятен” спомен за мен е изпускането на спирката на влака в Португалия. От днешна гледна точка е така. Как съм се чувствала толкова отдавна, не помня. 🙂 Помня, обаче, че имах списък. Дълъг списък. (Така например, трябвало е да кажа адреса на шофьора на такси без да знам португалски език.. Дала съм хартията, списъка, а той е искал произношение. На глас. 🙂 )… Съмнения, нормално е да съм имала. Имала съм дълъг списък – подготовка. … /нямало е как да бъда подготвена за недоразумението с влака. Много уплашена, стресирана за кратко съм била/,. Не се забравя, благодаря за приятния спомен. 🙂
“Промяната е трудна в началото, разхвърляна в средата и великолепна в края.”п
“Често възможността е скрита в хаоса.” Надали се очаква да бъде така. Още по-малко аз съм го очаквала. Обяснявам накратко ,
Диагнозата предизвика хаос при мен. Нужно беше време. И не за да мине нелечима болест. Научаваш се да живееш с нея, живеете заедно. Не се боря, не харесвам тази дума и не съм боеспособна. 🙂
Трябва и ще благодаря на възрастта. Считам я за показател. Дали ми харесва какво показва остава без значение. Просто някакъв ориентир. 🙂
Имате нужда от промяна, за да продължите да се развивате.”
НА КОГО ЩЕ ДАДЕШ ПО-ГОЛЯМ БАКШИШ ПРИ РАВНИ ДРУГИ УСЛОВИЯ – НА МЛАДИЯ или на ВЪЗРАСТНИЯ СЕРВИТЬОР?
Сякаш клоня към по-младия, така ще има по-голям стимул да се усъвършенства в занаята. И в кръга на шегата – все пак навремето сме учили и за първоначалното натрупване на капитала 😉
Добре обучени са младите,пъргави, приветливи, отзивчиви, въртят се около теб като пумпали, все нещо прибират, доливат, слагат. Виж, той, от старата генерация,изпънат като струна, натрупал опит, видял две и двеста, усетил куп настроения, следи всяко ваше желание от разстояние само с поглед. Професионалист в кожата си е той. Давам и на младият, но на него оставям с удоволствие, че ми е направил масата специална и неповторима.Младият си мисли, че всичко което лети се яде. Със сигурност има много още да учи. Докато по възрастният е вече улегнал, през главата му са минали толкова много неща. И единия и другия заслужават поощрение.
няма значение възрастта а обслужването. Но щом трябва да избирам, бих дал бакшиш на младия сервитьор. Ще предположа, че той може да чака дете и да му трябват една идея повече. 😉😀
Младият си мисли, че всичко което лети се яде. Със сигурност има много още да учи. Докато по възрастният е вече улегнал, през главата му са минали толкова много неща. И единия и другия заслужават поощрение
АКО ТИ ПОПАДНАТ НЕПЛАНИРАНИ 1000 ЛЕВА, КАКВО ЩЕ НАПРАВИШ – ЩЕ СИ ПОМОГНЕШ ЗА НЯКОЯ СМЕТКА ИЛИ ЩЕ ГИ ИЗХАРЧИШ ЗА КЕФ?
Ще си ги похарча и за кеф, и за някоя наложаща сметка и за помощ на някой в нужда …..няма как, не може само за кеф 😉!
И едното и другото . Ще покрия увиснали разходи , но задължително ще ида на сладкарница да изям едно парче торта .
Може би за удоволствие… животът е колекция от преживявания 🍀🍀🍀
Без значение за какво ще ги изхарчиш, са си кеф…
Ще ги изхарча за пътешествие или нещо което душата ми иска в този момент!
С кеф ще ги изхарча за пътуване
Отговорът на този въпрос много зависи от това с какви средства разполагаш и за какво точно не тис достигат. Аз за “кеф” винаги намирам, сметките някой друг ги плаща…Бих ги оставила за времена, в които може и да нямам за удоволствия
Mon Georgieva 