Category: Всичко останало

„Ако правим само това, с което сме.  запознати, може да пропуснем това, за което сме създадени.“

.Проблемът с ниско висящите плодове е опасността да попаднете в капана на заблудата на колекционера, редът на операциите за постигане на творческо майсторство, как ниско висящите плодове ви пречат да достигнете потенциала си и защо не винаги става въпрос за това колко  високо се изкачвате.“

Португалската приказка е “високо” растящ плод. Първо беше “ниско” растящ плод докато беше само на български език 🙂  А после преводът ме усмихна. Голямата картина стана още по-голяма, а книжката обикаля из Европа. Благодаря за подкрепата на всички читатели. Харесва ми корицата, 🙂

Вече сте в топ 1% в нещо. Просто трябва да откриете какво е то. Сложете своите умения и страсти, за да намерите това, което ви прави уникални.” 

Наближава краят на поредната година. Време за равносметки, неизбежни са. Отделен въпрос е колко и каква е стойността им. Обикновено се “помнят” за кратко, съвсем кратко.

Сещам се и винаги ще помня тази история. Какъв беше краят на образованието ми в университета.  Да, просто бакалавър съм завършила. 🙂 Докато наближавах края на висшето си образование, преспокойно съм могла да оставя защитата за по-нататък. … Да бе, да. Темата е била дигитално образование. Толкова много недоверие имаше. Наистина ли подобно образование би съществувало? … .:) Оказа се, че да при ковид пандемията.

Равносметката е, че категорично не съжалявам. Тогава говорът се е забавил. Не мисля, че съм сбъркала

КОЕ ИЗБИРАШ – ДА ИМАШ ЯСНА ЦЕЛ или ДА СИ СИ НАМЕРИЛ ПЪТЯ???

Ясна цел не е моето нещо, така съм си мислила. Просто винаги имам целИ. 🙂

Избирам пътя. Ясната цел, колкото и да е желана, ми се струва ограничаваща като посока.    Вървиш към нея и нищо друго не привлича вниманието ти. Или почти нищо. А като я стигнеш? Пътят е друго нещо. Докато пътуваш се случват разни неща, срещаш хора, които могат да повлияят на живота ти, виждаш красиви места, намират те приключения… и винаги има нататък.

За мен правилния път води до ясната цел

Избирам да съм си намерил пътят, защото пътя го вървиш цял живот и ако е твоят, то значи, че не си живял напразно. Ясната цел е важна, но само докато я достигнеш.

“Важните етапи са просто стъпала”

Т”Най-добрият начин да избегнете падане във водата, когато прескачате стъпала, е да поддържате инерцчия.”

“Животът е като карането на велосипед. За да запазите равновесие, трябва да продължите да се движите.”

Въпреки че има стойност в забавянето или дори в почивката, Айнщайн подчертава важен момент. … Много хора стават неуравновесени, след като постигнат целите си. Те губят цялата инерцчия, която са имали в преследването на целите си.”

Подходящ пример е шофьорската книжка. За щастие и спокойствие не шофирам. 🙂 Ще призная, че ми е било ясно, че няма да шофирам.м. Благодаря за опита. Това е най-ценното. :).

“Не ти трябва повече време. Имаш нужда от повече фокус.”

“… Трябва ти повече фокус! 🙂

Дойде такова време, когато чистосърдечно мога да призная, че съм се отказала да се съобразявам с времето. С детски акъл съм и обичам да се сещам как държах на продължителността на учебните часове. Повече от важна е била, не може да се лъжем.

Сега, стана, каквото стана, оставам с навика да посочвам въображаем ръчен часовник на закъснелите. 🙂 И тъй като, рехабилитацията стана жизнено важна за мен, , един от фокусите ми в момента, това е рехабилитацията. Трябва и благодаря за подкрепата!

“Животът е като градина. такъв, който да бъде създаден и подхранван, на който се наслаждаваш. … животът не е бягаща пътека … както всички градини понякога изискват работа и усилия.
но ако не можете наистина да
обичате работата, никога няма да обичате истински градината

Мога да направя сравнение с библиотеката в другата стая. Това може ш да е абсурдно и нелепо сравнение. 🙂 Харесват ми думите създавам и поддържам. Португалската приказка навярно е моята “градина”. 🙂

Това беше началото. Благодаря!

НА КОЯ ПРИКАЗКА ВЯРВАШ ПОВЕЧЕ – НА ТАЗИ, КОЯТО СЪДБАТА Е НАПИСАЛА ЗА ТЕБ или НА ТАЗИ, КОЯТО ТИ САМ СИ НАПИСАЛ ЗА СЕБЕ СИ???

“Съдбата на всеки е написана някъде и не зависи от нас. Да, ние можем да се стараем  и да правим  и даваме най-доброто от себе си, но всичко е предопределено и никой не може да избяга от това.”

Хубаво е заглавието Португалска приказка. 

КОЕ Е ПО-ВАЖНО – ДНЕС или УТРЕ???

Веднага ще цитирам моята любима песен на „Диана Експрес“ – „Утре започва от днес“. По-важно за мен е това, което днес вършим, за да сме добре утре, т.е. настоящето и последиците, които следват в бъдещето. Нещо средно между двете мнения съм – златната среда. Аз лично предпочитам да не отлагам днешната работа за утрешния ден, защото обстоятелствата може да не ми позволяват да извърша тази запланувана дейност. Винаги трябва да се мисли в перспектива, да се вперва един така хубавичък поглед в бъдещето, в т.н. „утре“, но това „утре“ зависи от нашите решения днес.

Днес и сега, утре може да ме няма, както пее Любо Киров! За съжаление в забързания градски живот все по-малко осъзнаваме колко красив е Чеживота около нас, забравяме да се радваме на момента и честичко отлагаме “за утре”.

Днес! Без днес, няма утре. Утре ще го мислим като стане днес 😀.

Нищо не ми обещавай за утре аз искам сега удобни обувки….

Днес е по-важно , защото с днес полагаме утре .Народът ни го е казал :
,,Не отлагай днешната работа за утре “

Утре започва  от днес, както се пее в песента! Днес е важно какво се случва.

“Затвореното мислене е неизползван потенциал. Отвореното мислене е това, което е пълно със съкровища.”

“Стремя се да подхождам към живота с отворен ум, нетърпелив съм да изследвам нови перспективи и да откривам ценни прозрения.“

“Отвореното мислене наистина е съкровищница от потенциал!”

Затворената мида съм била през т.нар. нужно време. Чувствала съм, че така е било променяно. Дълго време, достатъчно дълго

За разкриването помагат книжките ми. Благодаря на читателите. Благодаря, приятели. :).

НА КОГО БИ РАЗЧИТАЛ – НА СИТИЯ или НА ГЛАДНИЯ?

Ще започна с една поговорка, “Сит на гладен те вярва, но все акъли дава”.                                 Това ме води към заключението, че човек изпитал лишения, немотия и ограничения  най добре разбира проблема на другия и ще му подаде ръка. Не е може би тук мястото, но преди време съм смятала всеки дребен разход,правила съм сметки до стотинка, лишавала  съм се от много неща, изпитала съм го лично. Това ми остави дълбока следа в съзнанието и  никога не го забравям.

Народът го е казал отдавна- “Отиди при богатия да се нагледаш, отиди при бедния да се нахраниш!”

Има една приказка, Сития на гладния не вярва 😉 В повечето случаи , тези които нямат се раздават много повече.

! Личният ми опит ме е научил, че на гладния повече може да се вярва.  Гладният не е лаком. Ситият е по-страхлив, защото има какво да губи и съответно спазва максимата “Целта оправдава средствата”, така е е по-вероятно да е лъжец и измамник.

Човешката памет е къса,ако  сития е бил гладен преди това и още  помни може да се разчита на него…..Но ако е роден със сребърна лъжичка .в устата забрави….Избирам гладния.

Сит на гладен не вярва!