Category: Всичко останало

“В края на деня отделете минута… Какво направи, че премести иглата? Направи повече от това утре.“

“Преместването на иглата означава извършване на забележими промени или подобрения, които могат да помогнат да постигнете целите си. Аз съм дълбоко вдъхновен от процеса(ите) зад успеха.”

Започвам с думите към визуализацията. Защото звучат добре. Намирам себе си в някаква степен. Ще обясня.

Помня темата на дипломната си работа при завършване на висшето образование. Писах за потребителските нагласи за онлайн образованието. Непознат и малко известен термин беше тогава. … Години по-късно, световната ковид пандемия “настояваше” да се използва онлайн образование. 

Друг ключ към производителност е и матурата по български език за мен.. Само, че е нужно достатъчно време, за да се осъзнае. 

“Разстройващите истории се продават повече от оптимистичните.”

“Къде се фокусирате определя вашия разказ, но често има много повече в историята. Имаме склонност да се фокусираме върху негативното. … В крайна сметка, това къде решите да се фокусирате  може лесно да определи вашата история. Ако се съсредоточите върху вашите недостатъци и провали, често ще се чувствате неудовлетворени от живота. Вместо това помислете да се съсредоточите върху нещата, които ви зареждат с енергия.“

Склонна съм да приема част от обяснението на визуализацията. Обяснявам . … Червеният спад надолу беше изпускането на спирката на влака в Португалия. … По-късно разбрах, че е било просто “подготовка” за здравословното “недоразумение”. .. . 🙂

Вече съм сменила цвета със зелен. Благодарение на книгите ми се случва това  Доволна съм. Била съм близко до спад долу… Хайде стига за мен, всеки би могъл да направи анализ на себе си.

.”Не бъдете ентусиаст на чука – бъдете дърводелец.“

Има два вида творци – ентусиасти с чук и дърводелци. … Вие можете да сте този, който събира инструменти, цени ги и си фантазира как ще вземе следващия нов, лъскав, но всъщност не произвежда нищо. … Като алтернатива можете да използвате тези инструменти, за да създадете действително нещо смислено, в което хората намират удоволствие и стойност. … Не бъдете ентусиаст на чука – бъдете дърводелец.”

Визуализацията върви със своето обяснение, което от своя страна, дава възможност да говоря от друга гледна точка. Благодаря! Знанията, получени без прилагане, са загубени знания. Що се отнася до чукове, тесли и други инструменти – учили сме за тях в часовете по дървообработване. … С такива инструменти нещо смислено създаваше покойният ми дядо. Беше дърводелец. И друго – от него съм наследила талант за писане.  Благодаря!

Само защото нещо „работи“ не означава, че не може да бъде подобрено. 🙂 Приемам обратна връзка. (За следващата книга, например.)

.”Автентичността е противоотровата на изкуствения интелект”

Винаги съм държала на автентичността. Едва ли да съм разбирала истинското ѝ значение към този един момент, едно време. Просто съм се придържала към “познатото“. (Остава без значение кое е познатото в детските години) 🙂

Преведената версия на книжката за Португалия достигна до разнообразни европейски страни. Благодаря за подкрепата и най-вече, затова, че португалската приказка ще бъде запомнена. (Стана така, че има някакво сгрешено име заради различията в езиците. Извинявам се на “потърпевшите”, артистичен псевдоним би могло да е)  …. Главната роля нека остава за автентичността. 🙂

Въздържам се да пиша за изкуствения интелект. По-сериозно сега. Несъвместими за мен са двете думи във въпросното словосъчетание. Последното, което интелектът е, с което се свързва, е изкуственост.

“Ако защо е силно, как е лесно.”

“Когато нашето защо – основната ни мотивация и цел – е силно, то ни осигурява стремежа, решителността и устойчивостта, необходими за преодоляване на пречките и намиране на на начини да постигнем това, което сме си поставили за цел. Със смисленото защо, подхранващо усилията ни “как” стратегиите и действията, необходими за постигане на нашите цели – стават по-управляеми и постижими.”

Любим въпрос, с който се запознаваме от детска възраст. Неслучайно, още в училище учителите наблягат на въпроса Защо? Сякаш учениците могат да им кажат нещо, което не знаят. 🙂 …

Визуализацията ми напомня за начина, по който се чувстваш на ново място. Така, например, във Варна, студентските ми години – два корпуса на университета, разнообразни маршрути. 🙂 … Интересно беше в Португалия. Спомням си, че се качвах в градски транспорт с идеята да запомня маршрута до университета в Коимбра. Неизбежни, излишни са били тези опити. Достатъчно е било да мина лабиринтите с краката си. 🙂 Вълнувал ме е маршрутът и въпросът как?

По-малко пъти, сякаш, съм задавала въпроса Защо?. Категоричният спомен за изпускането на спирката на влака в Португалия, добре си спомням, че съм си задавала въпроса “Защо ми беше този Еразъм?”. … По-късно, дойдоха здравословни недоразумения и диагноза. След нужното време излезе първата ми книжка. Категоричен отговор на въпроса “Защо?”. Така приемам творбата си. Благодаря за интереса на читателите.

И щом има отговор на въпроса Защо?, идва ред на Как?. В голяма зала и много хора книгата ми беше представена. Не от мен, но бях там. След последния ред, в инвалидна количка, раздавах книжки и автографи. 🙂

“Всичко, което си струва да бъде получено, не се вижда лесно на пръв поглед. В крайна сметка всички съкровища са скрити под земята.”

Занимавала съм се с разнообразни и “несвързани” неща. Така съм мислила тогава и съм доволна, че съм имала нужната енергия. Спомням си, че съм превеждала, подготвяла съм се за много сериозни изпити и т.н., и т.н. Била съм “екскурзовод” на чужденци из Варна по време на студентите години… От визуализацията става въпрос за сив интервал от време. (От личната ми гледна точка изглежда хаотично многоцветен, обаче цветовете са слаби и бързо стават сиви).

Всичко, което си струва да бъде получено, не се вижда лесно на пръв поглед. Помня, че смело и категорично съм отхвърляла идеите за моя книга. 🙂 … Припознавам се в оранжевата, цветна визуализация. По-конкретно, към корените. Острите трънчета от корицата на книжката ми за Португалия изчерпателно “казват” достатъчно за чувството ми за хумор. 🙂

Що се отнася до “съкровището” под земята, не мога да кажа абсолютно нищо. Сигурна съм, че е нужно време.

+Това облекчи претоварването и безпокойството, които ме съпътстваха през целия ден.”

“…Сега имам новооткрито чувство за баланс и удовлетворение. По-продуктивен съм от всякога, като същевременно поддържам чувството на спокойствие, а не на претоварване.“

Съгласявам се с думите към визуализацията. Така ги разбирам аз, припознавам се. Обяснявам. 🙂

Жабата в чинията не е на мястото си. Неудобно ѝ е, очевидно е. Така се чувства всеки новодошъл проблем в живота.

!В днешния забързан бизнес свят ръководителите често се оказват затрупани с безкраен списък със задачи.
Въпреки това открих, че като прегърнах философията да правя по-малко и да се съсредоточа върху няколко важни задачи на ден, успях драстично да подобря производителността си.”

И така, жабата няма да изчезне, ок. Но нищо не пречи да се движи отстрани.

“Промяната е трудна в началото, разхвърляна в средата, прекрасна накрая.”

“Промяната не е плавен и линеен процес а по-скоро е белязан от предизвикателства и несигурност. В началото промяната може да бъде трудна и неудобна, докато навигираме в неизследвана територия и напускаме зоните си на комфорт… По средата може да се сблъскваме с препятствия и да с грешки и да изпитваме хаос, докато се адаптираме и се учим… Докато упорстваме и преодоляваме трудности, в крайна сметка достигаме точката, в която красотата и ползите от промяната стават очевадни.”

Припознавам се във визуализацията. Нужното време може да бъде трудно и неудобно. Спомням си, че инвалидната количка трудно беше “допусната” за част от живота ми. Чувствала съм се неудобно с подобни мисли. И точно като началото на изображението, всяко начало е трудно. 🙂

“Крайният резултат разкрива растежа, устойчивостта и силата, произтичащи от възприемането на промяната.”

КОЕ Е ПО-ГАДНО – ДА НЕ СИ ГОВОРИМ или ДА СИ ГОВОРИМ, БЕЗ ДА СЕ РАЗБИРАМЕ …

Говорила съм много. Все това присъстваше в длъжностната характеристика на заниманията ми. Нека професионалното стои настрани. 🙂

Семестърът в Португалия през “далечната” 2014 година (толкова далече е била въпросната година, а аз все за това място се сещам. Благодаря за подходящото вдъхновение.) … Та, говорили сме си и сме се разбирали. По някакъв интересен начин . 🙂 В никакъв случай не е било гадно. 🙂

Всичко това е било подготовка за очакващата ме диагноза. Сега, когато говорът ми е по-бавен, съществува логика. Често говорът ми е неразбираем. Ок. Затова пиша.

“Сравнението е крадецът на радост.”

Харесва ми, че дори и счупени, пастелите са категорични. Моливът е важен, преди всичко останало. “Иска” му се да бъде по-цветен. 🙂 Затова, има здраво прикрепена розова гумичка към него. (Завършекът на остротата е нищо повече от розова гумичка. Според визуализацията. 🙂 ) … “Иска ми се да бях по-остър” мисли си пастелът от неговата гледна точка, от неговата страна.

“Това, което често пропускаме да вземем предвид, когато се сравняваме с другите, е, че сравняваме ябълките с портокалите. Тези сравнения са безполезни… Имам таен въпрос, който си задавам, когато се боря със сравнение: Сравнявате ли се с цялата картина?” … Това не е подобно сравнение..

Все пиша и говоря за голямата картина. Истината е, тази картина е индивидуална. Много строго индивидуална. 🙂