Category: Всичко останало

“Чупливи сме всички. И в това няма нищо лошо. Да си неуязвим значи да нямаш слабо място, да няма къде да те ударят и да се счупи нещо в теб, защото нямаш нищо за което да те боли. Това значи, че няма нищо, което обичаш до такава степен, че да се превърне в твое слабо място. А да обичаш така е благословия. Именно затова избирам да съм, а и аз съм, чуплива. Защото обичам! Защото сърцето ми е пълно до горе с обичане и това ме прави чуплива и щастлива от тази крехкост. Да не говорим, че всяко наше счупване оставя белези, а всеки белег е знак за нещо значимо преживяно и за научен урок, което от своя страна значи, че живееш смислено и пълноценно. Обичам всяко мое счупване. Обичам уязвимостите си, защото това са моите пристрастия и любови. Чувствата са уж слабите ни места, но всъщност чувствата са тези, които ни възвисяват. Неуязвимостта е за каменните сърца. А аз нямам сърце от камък. Моето обича и се чупи.

Чупливи сме, така е. Но счупеното носи щастие. Така ме “успокояваха” като дете, щом счупвах чинийка/чаша. 🙂 … Пораснах, но и до днес тези думи могат да се ползват. Променя се гледната точка.

Чуплива и уязвима съм. Но по-важното е осъзнаването на случващото се. Много ми помогна, благодаря.

“Нещата, които имат най-голямо значение, не трябва да бъдат в зависимост от нещата, които имат най-малко значение.”

” Думата приоритет е в единствено число.
Приоритетът означаваше „единственото нещо, което е най-важно“.
Нямаше такова нещо като приоритети (множествено число).
В наши дни всички искаме да правим всичко, навсякъде и наведнъж. Но, затова се чувстваме разпръснати… защо сме навсякъде и никъде!

И лично аз знам, че често прекарваме твърде много време, фокусирайки се върху области, в които изобщо не трябваше да съм! Което ми напомня за друго любимо предупреждение, когато става въпрос за това къде да съсредоточите времето си:
Няма нищо толкова безполезно, както правенето с голяма ефективност на нещо, което изобщо не трябва да се прави.”

Цитираните думи са от автора на визуализацията. А ето още едно обяснение. Обяснявам с “помощта” на изображението. Подобна беше пътната карта, с която пътувахме из Португалия. Имахме си “маршрут” с градовете, които да посетим. Това е било приоритет за мен тогава.

Изненадващо, отидох в Индия малко след семестъра в Португалия. Приоритет този път беше здравословното ми състояние. (Опита се да бъде приоритет номер едно, основателно. Взима си нужното време.). … Приемам втората си книжка за подарък. Благодаря! Пожелавам хубави празници.

КАКВА КНИГА ИЗБИРАШ ДА БЪДЕШ – ЛУКОЗНА, С ТВЪРДИ КОРИЦИ, НО НЕПРОЧЕТЕНА или НЕПРЕТЕНЦИОЗНА, МЕКА, НО ЧЕТЕНА???

“Книгата е написана, за да се чете. Създадена е да носи послание, поука.
Луксозната и непокътната – това е една тъжна книга.
По- добре мека корица, удобна, побираща се в чанта, куфар, дори ГОЛЯМ джоб. Но разлиствана, четена, с аромата на четящия..”

Имам две собствени книги. Не, книгите са три – португалската приказка има превод.. Наричам ги книжки. Не, защото са мънички, незначителни и т.н. Възрастта, заедно с острото чувство за хумор, може би, те са причината. И още – за кориците. Твърди корици си имат “луксозните” книги. Авторите им са на някаква достойна възраст.

Съгласна съм, че по–подходяща и правилна за моите книжки е меката корица. Пожелавам приятно четене и благодаря за подкрепата.

“Помислете дали целите ви съвпадат с основните ви ценности.”

Не се притеснявайте за скоростта, посоката е по-важна. Предпочитам да се движа бавно в правилната посока, отколкото бързо в грешната.“
– Стивън Бартлет

Съгласявам се и обяснявам с личния си опит. … Говоря бавно и трудно разбираемо. Честно казано, преди здравословното недоразумение, не съм допускала да говоря бавно. Смятала съм го за срам и позор. (В университета водех обучения и говорех пред хора. Бавното говорене не е за там със сигурност. 🙂 Или пък, когато съм била “екскурзовод на чужденци из Варна. Говорех им на английски език, разхождахме се и аз стриктно съм следвала график.

Следването на вашата цел не е спринт. Втората моя книжка бе сред целите ми. Благодаря, че се случи и то без да спринтирам. Продължавам напред. :)ц

“Не се отчайвай, ако си в сезон на малки стъпки.” За мен това бе т.нар. “нужно време”. Доста повече от един сезон, била съм като червената кофа от визуализацията – с наведена глава, сякаш съм виновна и се срамувам. 🙂 … Било, каквото било. Сега съм като зелената кофа и мога да гледам напред и нагоре. Да, главата продължава да “пада”, обаче кофата е пълна с вода. Трудно би паднала, в нея е фокусът.

“Дисциплината е мостът между вашите цели и мечти.”

“Дисциплината е компасът, който води към вашите цели. осигурява структурата и последователността, необходими за постигане на значим напредък.” … “Дисциплината и последователността проправят пътя към успеха.”

“Дисциплината стеснява погледа ви върху целите, към които се стремите.” Необходимо е да изтече някакво време. Т.нар. от мен и за мен необходимо време. Интересно ми е как става това “стесняване” на погледа и същевременно, все говоря за голямата картина.

Истината е, че възрастта също приема роля на компас. Благодаря на визуализацията – по подобен начин при мен е имало разпръснати кръгчета. “Несъвместими“! Български език и математика са противоположни учебни предмети в училище. Спомням си оценките от матурите. … От днешна гледна точка заслужава да се нарича компас или мост. (Едно време, звучало е като шега. 🙂 ).

Сега, открих някаква “логика” в работата на този компас и създадох втората си книжка. Благодаря за подкрепата и благодаря на дисциплината, без която трудно щеше да се случи. 🙂

“Понякога, за да научиш, трябва да се откажеш.”

Доста трудно се отказвам от това, с което съм се заела. … Така, например, когато бях на 18 години, легално и законно съм имала шофьорска книжка. Интересно за какво ми е била, шофирала съм просто по време на курса. Добре съм учила теорията, взела съм книжката .. За да се случи “отказването“. 🙂

По подобен начин съм се “отказала“, едно време, от архитектурата. Учила съм, рисувала съм и математиката ми харесваше. Но не се “класирах”, нито пък се отказах.. (не харесвам думата отказване, не е моето нещо 🙂 ). Наричам го пренасочване. (София, Варна, Португалия… ).

Най-доброто винаги предстои.

“Уязвимостта е вратата към щастието“

“Да бъдеш уязвим е нещо като отваряне на врата малко по малко. … Често приемаме уязвимостта за слабост, но често установявам, че онези, които са уязвими, демонстрират сила.”

И аз съм така и “категорично“ избягвах уязвимостта. Срамувах се да признавам слабостите си. Не беше редно. … Когато дойде диагнозата, вратата се затвори. Така беше, изискване на “нужното време. Съобразявам се.. (своята роля “изиграва” възрастта, без значение дали ми харесва или не 🙂 ). Не знам колко ми “харесва”, но знам, че възрастта има своето значение. 🙂

Уязвимостта при мен е първата ми книжка за Португалия. Приемам го за леко отваряне на вратата. Открехване. … Що се отнася до думите сила и слабост – не намират място в речника ми. Защото говоря бавно. 🙂 …

“Променящ живота въпрос, който да си зададете..”

Визуализацията е противоречива. (И в същото време, е красноречива 🙂 )

“Премина от сигнализиране на състоянието ми към другите до грижа за здравето ми. … Ключовият принцип на мъдростта – мислете дали сте наясно защо купувате неща.” …

Още един ключов принцип за мен е възрастта. Помня, че резултатите от “тренировки” съм пишела на някакви хвърчащи листчета. Детска работа. А и едно време не съществуваха смарт часовници. Но се очакваше и не успя да изненада.. (Нито пък успя да ме впечатли 🙂 )

“Отделете малко време, преди да направите каквато и да е покупка, за да помислите защо всъщност правите покупка.” ..,. Аз съм от поколение, което знае марката на известните с майсторството си часовници.

Не знам дали ми харесва присъствието на думата здраве, наред с напредъка на технологиите. Наистина не знам, но ще разбера. Някога.. 🙂

“Няма рози без дъжд.”

Розите не растат по дърветата. (Визуализацията сякаш си поприличва с острото чувство за хумор). Уместни са думите на автора на картинката. Обяснявам защо.

“Често гледаме готовия продукт и го приемаме за даденост. … Но когато отделите момент, за да погледнете всичко, което, всъщност, е влязло в създаването на това нещо или достигането до тази позиция, виждате борбата. Виждате трудностите, които подтикват растежа.“

Готов продукт е първата ми книжка. Разказите за Португалия изглеждат така – като рози на дърво. 🙂 Необходим е бил “дъжд”, това е диагнозата.. “Събудил” ме е да пиша. Затова “розите” цъфтят на дървото. … Дървото съм аз, движенията ми са “специфични“. 🙂

Благодаря за подкрепата и благодаря за уроците от природата. Любими са ми, не мога да отрека абсурдността на рози, цъфнали върху клони на дърво. Благодаря и на “дъжда”.

“Колкото повече даваш, толкова повече получаваш….реципрочността е огромен фактор за промяна на играта“

Хареса ми визуализацията, благодаря ѝ, че ме “намери” в правилен “момент”, когато разказвам по картинки. Помогна ми визуализацията. благодаря. За да се присетя за неслучайни случайности.

(Във Варна има военноморски университет. И аз завърших висшето си образование там. Във Варна, имам предвид. (В Икономически университет.)… Категорично признавам, че до тук се простират “знанията” ми за военноморското… Достатъчно. Ще наричам волана/кормилото на водното превозно средство, колело. 🙂 Просто и достъпно е за езика на метафорите. Благодаря на визуализацията.

Думата реципрочност съм учила в часовете по математика в училище. Ставаше въпрос за обикновени дроби. 🙂 Едно време не съм мислила, че такава дума ще има място в живота ми

По-сериозно сега. Давала съм, когато съм можела, а сега инвалидната количка, си направи изменения с мен. Ок.. Думи към някой от морския екипаж са “продължавай да смилаш“, може би към управляващия на колелото… 🙂

Така продължавам и аз, благодаря за подкрепата и вдъхновението.