“Тези, които не се ангажират с нищо, се разсейват от всичко.”
Ангажирах се постоянно. Така съм смятала за правилно. През ученическите и студентските години, най-вече. (Сещам се, че във Варна съм била “екскурзовод” на чужденци. Говорила съм на английски. 🙂 Приемала съм го за подготовка за бъдещата близо половин година в Португалия. “Някой ден”, може така да съм мислила тогава. Самоиронизирала съм се.)
Когато ни липсва ангажираност към конкретна цел, вниманието се разпръсква, лесно се дърпа в различни посоки от различни разсейващи фактори. Без ясна посока и чувство за цел се оказваме неспособни да приоритизираме ефективно, което води до неефективност и липса на напредък.”
Думата ангажираност звучи задължаващо, не е в стила на диагнозата и състоянието ми..
Mon Georgieva 