Вече познавах Еразъм студентите от моя университет. Непосредствено след партито в Аграрния факултет имахме група във Facebook, разменихме си телефоните и правехме общи планове.

(първи) Пикник край реката
(първи) Пикник край реката

Направихме си пикник в парка до реката в центъра на града и едно стана ясно тогава – всички искахме да пътуваме из Португалия. Някои дори вече бяха попътували, основно с организираните екскурзии от ESN (ERASMUS Student Network – доброволци, които искат да представят  държавата си по най-добрия начин пред чуждестранните студенти и да намерят нови международни контакти). Правеха чудесни пътувания и показваха най-най-доброто, но аз така и не се включих в нито едно от пътуванията с тях. Изглежда, че пътуването с автобус, много хора и екскурзовод не е моето нещо.

Момичето от Франция, Солéн имаше собствената кола и както стана ясно от разговорите ни по време на общите лекции по Маркетинг на туризма (два пъти седмично), и двете искахме да пътуваме. И така, на лекцията във вторник решавахме къде ще ходим през уикенда. До лекцията в четвъртък намирахме още желаещи, с които запълвахме местата в колата и за петък оставяхме организационната работа. Моята “задача” беше предварително да проуча местата, които би било хубаво да посетим. За тази цел Tripadvisor свърши чудесна работа. Имахме карта на Португалия, Солéн шофираше, аз бях навигатор и DJ, а на задната седалка компанията беше пълна!

DSC01253
Картата беше неотлъчно до нас

Започнахме със северна Португалия. Допитвахме се за дестинации до португалските си колеги, които винаги с гордост говореха за държавата си и бяха щастливи да ни кажат къде е задължително да отидем, какво си струва да видим и какво от местната храна да опитаме. На следващата лекция по Маркетинг на туризма, преподавателката започваше часа с въпроси към нас “Как мина уикенда, Къде бяхте и какво видяхте?”. Колегите ни слушаха с интерес и любопитство. С интерес, защото, когато чужденец говори за твоята държава я виждаш по нов начин и с любопитство, защото бяхме ходили на места, където самите те все още не бяха. Не на последно място, така ги насърчавахме да говорят на английски, защото в началото се притесняваха. В крайна сметка, имахме т.нар. win-win situation, от която печелихме всички.

Първото ни пътуване беше до Порто (вторият по големина град в Португалия, на португалски Porto се произнася Порту и на доста места в България се изписва по този начин). Беше един много, много дъждовен ден. Надявахме се, че ще спре в един момент, за да успеем да видим нещо, но така и не спря. Знаехме, че има кула, от която се вижда целия град и започнахме с нея. Намерихме я, платихме вход и се качвахме по едни тесни вити стълби известно време. Колкото повече се изкачвахме, толкова по-тясно ставаше. Когато най-после стигнахме до върха, гледката ни изненада, защото съвсем логично при такъв дъжд да не видим друго освен облаци. А бяхме така ентусиазирани. Добро начало, тъкмо имахме причина да дойдем отново в Порто. След преживяването с кулата седнахме в първото кафене, което видяхме и си постояхме дълго там.

DSC00809
Дългоочакваната гледка
Прекарахме известно време в кафето

Нина, българката, с която се запознах в самолета при идването ми в Португалия, живее в Порто и аз бях обещала, че ще се видим, когато отида там. Следобеда прекарахме с нея и тя ни разведе, доколкото позволяваше дъждът, който така и не спря преди да се приберем в Коимбра.

През следващия уикенд бяхме в Авейро (Aveiro). Градът е наричан “португалската Венеция“, тъй като наподобява на италианския град – каналите, лодките и китните магазинчета за сувенири. Направихме обиколка на градчето с лодка, след което опитахме традиционна португалска и местна кухня и се разходихме из цветните тесни улички.

Авейро
Авейро

Това беше денят, в който за пръв път видях океан! Бях впечатлена и веднага направих разлика между морето във Варна и това, което виждах. Останалите момичета пък бяха впечатлени от реакцията ми. Не на последно място, осъзнах огромното предимство на пътуванията с приятели и собствен транспорт. Спирахме във всеки един момент, когато виждаме нещо интересно. Така, всъщност, се озовахме на брега на океана – спонтанно и непланирано. Това беше един ползотворен, слънчев уикенд.

Първа среща с океана
Първа среща с океана

Нов уикенд, нова дестинация – Фигейра да Фоз (Figueira da Foz). Малко градче, за което чувахме често от колегите в университета и обсъждахме често с Еразъм студентите. Причината – това е най-близкият плаж до Коимбра. Тъй като Коимбра не беше по крайбрежието на океана и реката не ни бе достатъчна, бързо научихме, че мястото за плаж е Фигейра да Фоз. И в средата на март, нетърпеливи тръгнахме (на плаж). Дилемата, пред която бях изправена преди тръгването, беше да си облека ли бански под дрехите и изобщо трябва ли ми бански? В Коимбра времето не изглеждаше плажно, но знае ли човек. В крайна сметка тръгнах без бански и хавлия, защото не си представях, че ще вляза в океана през март, нито, че ще се пека на “силното” слънце.

Когато пристигнахме, бързо намерихме плажа и видяхме познати лица! Всъщност, единствените хора на огромния плаж бяха още Еразъм студенти от моя университет. Доколкото си спомням, не се бяхме уговаряли нищо с никого освен с хората, с които пътувахме в колата на Солéн, а се оказа, че още две коли идват от Коимбра + 5-6 души, които бяха дошли с влак. Бразилците се излежаваха по бански, финландците бяха в океана, а на мен ми беше студено дори да си съблека якето (в началото). Нелепа ситуация, но съм сигурна, че не беше повече от 21-22 градуса. Беше едва месец март и знаех, че тепърва ни очакват слънчеви дни за плаж, така че не бързах да се къпя в океана.

539227_760552283958035_274864441_n
Добре се чувствах с яке

Известно време се разхождах по плажа. Не казвам плажната ивица, защото не беше ивица. Беше огромно пространство, покрито с пясък. И толкова. БЕЗ кафенета и ресторанти, БЕЗ чадъри, за които трябва да платиш, БЕЗ хотели. И това е централният плаж в град Фигейра да Фоз, в самия град. /Наблягам, защото добре си спомням как изглеждаше централният плаж във Варна през 2012 година и после за една зима всичко се застрои със заведения и дискотеки и плажна ивица не остана. Съгласна съм, че има значителна разлика между широчината на плажната ивица при море и океан. И все пак, изпитвах и продължавам да изпитвам някаква носталгия./

DSC01056

Дестинацията за следващия уикенд беше Éвора (Évora) – град в централна Португалия с богата история и паметници на културата. Бяхме решили, че този път няма да използваме магистрала (основно, за да спестим парички, тъй като магистралите в Португалия са платени), което беше доста смело и мисля, че не го повторихме. Солéн беше възмутена от междуградския път, според нея имаше прекалено много дупки и неравности. Според мен, просто имаше доста завои и липсваха табели, което ни забави /дупки по пътя нямаше, казвам го с ясното съзнание на човек, живеещ и пътуващ по пътищата на България/.

По път за Éвора
По път за Éвора

В центъра на Éвора има умален “двойник” на Партенона в Гърция. Бързо го открихме, но повече време търсихме т.нар. Капела от кости (португалски – Capela dos Ossos, англ. – Chapel of Bones). Струваше си и търсенето, и чакането, за да влезем. За пръв път виждах нещо подобно и се впечатлих, беше зловещо. В близост до Éвора има “двойник” на Stonehenge, който търсихме още по-дълго. Вървяхме по една тясна пътечка и стигнахме до един самотен камък. Бяхме избрали грешната тясна пътечка. Върнахме се и тръгнахме по другата тясна пътечка и най-после стигнахме до целта – много камъни.

Éвора
Éвора
Капела от кости
Капела от кости
Самотният камък
Самотният камък
"Семейството" от камъни
“Семейството” от камъни

И още едно нещо ме впечатли в Éвора, а после разбрах, че е типично за цялата страна. Говоря за начина и местата, на които слагат прането си. Мисля, че снимките казват достатъчно. Имам си колекция от такива.

DSC01222

За последния уикенд от март със Солéн избрахме дестинациите Амаранте, Гимареш и Брага (Amarante, Guimarães, Braga), отново в северна Португалия. Новото беше компанията, с която пътувахме – италианките Сара и Джулиана. Те учеха в друг факултет на нашия университет и сигурно затова чак сега пътувахме заедно, до този момент се бяхме засичали твърде рядко (бяха от отбор Bitches на партито за Добре дошли).

Та, за пътуването – беше едно от най-ползотворните, защото за един ден посетихме три красиви града с характерните за тях замъци. Чувствах се “у дома”, в някакъв предишен живот съм живяла в такава епоха и в такъв замък – 100%. Допълних колекцията снимки с пране – централният площад на Гимареш (Guimarães) беше цветно “украсен” в едната си част.

Гимареш
Гимареш
Брага
Брага
Нова снимка за колекцията
Нова снимка а колекцията

Месец март приключи. Бяхме си попътували, “влязохме” в ритъм. Наближаваха великденските празници, с което и едноседмична ваканция за университета. За Солéн и мен беше ясно, че ще пътуваме, беше ясно и, че е време да тръгнем на юг, по-конкретно южното крайбрежие на Португалия. На връщане планирахме да разгледаме и Лисабон. Оставаше да намерим още двама желаещи.

Оказа се трудна задача. Бяха празници и много от Еразъм студентите щяха да се прибират в държавите си или поне да имат гости – роднини и приятели, в Коимбра. Дори Солéн понякога се замисляше дали да не се прибере във Франция, но аз нямах подобна опция, нито желание да се прибирам в България. Не още.

Продължавахме да търсим хора. Да агитираме, да “рекламираме”. Едни хора се съгласяваха, на следващия  ден се отказваха. Това пътуване се оказа доста амбициозна идея, чиято реализация беше малко по-трудна, отколкото ни се искаше. Правехме невъзможното!

Advertisements

One thought on “Моята португалска приказка (част 4)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s