В началото на април продължавахме да търсим двама желаещи за великденското едноседмично пътуване. Отне ни време и дори обмисляхме алтернативи – Солéн да се прибере във Франция, а аз тепърва щях да решавам. /И все пак, надеждата умира последна./

DSC02393

Седмица преди ваканцията имахме един уикенд за кратко пътуване. Градовете, които посетихме бяха Урéм, Фáтима и Назарé (Ourém, Fátima, Nazaré). В Урем това, което трябваше задължително да се види, бе замъкът. За някой – нищо повече от обикновени камъни, за мен беше красиво и загадъчно и можех дълго да се разхождам там. Бяхме сами, беше тихо и спокойно, не разбираш как една разходка те връща векове назад. Не на последно място, от всички страни се разкриват впечатляващи гледки! Фáтима е най-религиозният град в Португалия, нещо подобно на Ватикана, в значително по-малки размери. Беше неделя и ние “уцелихме” момента, в който хората си тръгваха от катедралата след неделната литургия. Такъв малък град, а толкова много хора на едно място! Завършихме с Назарé  – тук е регистрирана най-високата вълна в света. Малко след това пътуване научих, че Португалия е една от най-желаните и благоприятни дестинации за каране на сърф. Отново уникални гледки!

Замъкът в Урем (не разбирам как е построен на такава неравна повърхност, сякаш всеки момент ще падне, но си стои там от Средновековието)
Замъкът в Урем
Замъкът в Урем
Фатима
Фатима
DSC01618
Назарé

Време беше за великденската ваканция. Повечето португалски колеги не бяха от Коимбра и затова планираха прибиране по родните места, а Солéн и аз планирахме едноседмично пътуване по южното крайбрежие на Португалия (цялата област се нарича Algarve) и малко от Испания, по-конкретно Севиля.

1500 км за 7 дни
1500 км за 7 дни

Когато Даша и Андреа от Чехия казаха, че ще се присъединят, веднага започнахме да проучваме какво и къде трябва да се види и така да изберем градовете, в които ще нощуваме. Беше малко по-трудно от организационна гледна точка спрямо всички пътувания досега. Поради липсата на хостели в някои от градовете, в които бяхме замислили да нощуваме, променяхме и маршрута, но в края на краищата, резервациите бяха направени още докато сме в Коимбра и багажът беше приготвен. На 11 април тръгнахме.

През първите два дни бяхме по западното крайбрежие и времето беше приятно облачно и хладно. С хостелите беше интересно – всеки ден на ново място, прехвърляхме багаж от колата в стаята и на следващата сутрин го връщахме обратно. В някои хостели бяхме в стая за четирима, беше идеално. Случваше се, обаче, да сме в стаи за 8 или 12 души и тогава – почти никакъв шанс да спим. Запознавахме се с хора от цял свят, слушахме историите им, ние им разказвахме историите си. На следващия ден: ставане не по-късно от 7ч., закуска и към следващата дестинация.

Първата ни нощувка беше в Сетубал (Setúbal) – малко симпатично градче, не много далеко от Лисабон (на юг от столицата). Когато пристигнахме, отне известно време да открием хостела, да се настаним и чак след това да разгледаме града. На следващия ден минахме през Синеш (Sines), а там имаше Панаир на пролетта (Feira da Primavera) и всичко беше цветно, много цветно. Нощувахме в Сагреш (Sagres). Сагреш се намира най-долу и най-вляво по границата на Португалия, което означаваше, че от следващия ден тръгваме по южното крайбрежие и очаквахме промяна в климата.

В Сагреш имахме интересно преживяване с хостела, който беше сякаш в нищото, много тихо и спокойно място, къща с табела Good feeling (името на хостела) и дървена врата, която беше вход, но беше заключена! За щастие имаше звънец, на който звъннахме веднъж, после два, три пъти и след пет минути едно момче/мъж ни отвори, видимо сънен (беше следобед) и каза, че не очаквал да дойдем само за една нощувка, но веднага ще ни даде легла. Обаче, в различни стаи и с различни хора. Имаше няколко групи сърфисти от различни европейски държави, които ставаха рано и се прибираха късно със сърфове под ръка. Имаше хора, които пътешестват по света и разказваха вълнуващи истории. Питаха ни откъде сме и веднага започваха “Бях във Франция/Чехия/България през … година” или “Не съм бил(а) все още, но планирам да отида. Кажи ми какво да посетя?” Обстановката на това място беше различна – беше уютно, спокойно, на края на Европа. Без грам суета!

В Сетубал не изневеряват на традицията с прането
В Сетубал не изневеряват на традицията с прането на необичайни места

DSC01807

Панаир на пролетта, Синеш

DSC01757
Облачно и хладно, някъде по пътя за Сагреш
Хостелът в Сагреш
Хостелът в Сагреш

Ден 3 беше динамичен, крайната дестинация, където щяхме да нощуваме бе Албуфейра (Albufeira). Вече бяхме в Algarve и постепенно ставаше все по-топло и по-слънчево. Пътят ни минаваше през Лагош и Портимао (Lagos, Portimao), като и в двата града се разкриваха уникални гледки. Когато пристигнахме в Албуфейра, по най-бързия начин открихме хотела (оказа се супер близо до плажа), сложихме бански и прекарахме целия следобед, чак до вечерта, на плажа. Мисля, че спахме доста, беше най-сладкият сън за цялото пътуване.

Албуфейра е топ курортът в Algarve и там е трудно да чуеш португалска реч. И туристите, и обслужващият персонал говорят единствено на английски. Решихме да вечеряме навън, имаше страшно много заведения. Пред всяко стояха по 4-5 от т.нар. “викачи” и дълго избирахме къде да седнем. Спряхме се на едно огромно и претъпкано заведение на брега на морето – първо, защото вече бяхме изморени от обикаляне и второ, вероятно, защото викачът добре си свърши работата. Поговори си с нас, разбрахме, че е от Румъния и за второ или трето лято работи в Албуфейра, португалски почти не говореше, пък и не му беше нужно. Та, влязохме във въпросния ресторант и веднага ни намериха маса. Бяхме 4 момичета, обслужваха ни 4 сервитьори! През 10 минути при нас имаше някой от персонала, с когото си говорехме, което ме впечатли предвид, че заведението беше огромно и препълнено. Шегуваха се, показваха ни как точно се ядат морските деликатеси, които си бяхме поръчали (приборите бяха доста необичайни и не знаехме какво да правим с тях). Част от персонала, който ни обслужваше, също не бяха португалци. Момичето е полякиня, едното от момчетата – италианец (говореха само английски). Нямахме никакви забележки по обслужването, това определено беше гала вечеря (както показа и сметката). Заслужаваше си, топ курорт, все пак.

Портимао
Портимао
Плажът в Албуфейра
Плажът в Албуфейра
Вечерята в Албуфейра
Гала вечерята в Албуфейра, заедно с обслужващия ни персонал

Ден 4 – Фаро, Олао, Тавира (Faro, Olhao, Tavira). Фаро е най-големият град в района Algarve, с летище. Отново гледките бяха впечатляващи. По обед вече бяхме в Тавира, където щяхме да нощуваме. Градчето беше много близо до границата с Испания. Следобеда прекарахме на плаж Монте Гордо (Monte Gordo), за който знаехме от един наш колега от университета. Беше необитаем, неохраняван плаж, на който не виждахме края. Нямаше други хора освен нас, което беше прекрасно. Имахме нужда да презаредим, защото на следващия ден ни чакаше доста път из Испания.

Плажът в Монте Гордо
Плажът в Монте Гордо

Ден 5  – влязохме в Испания и първото нещо, което ни зарадва е, че не трябва да плащаме за магистрала. Други разлики с Португалия не намирахме. Засега. Преди обяд пристигнахме в Севиля (Sevilla),  трудно открихме хостела и още по-трудно намерихме паркинг за колата, защото в централната част на града уличките са ужасно тесни. Когато все пак открихме хостела, настанихме се и веднага тръгнахме да обикаляме.

Първото, което ни направи впечатление бе, че градът е много красив, но навсякъде имаше заграждения и сякаш беше в ремонт. Целият град. По-точно, центърът на града. Жалко, може би не сме уцелили момента. Второто, което лично на мен, а и не само, ми направи лошо впечатление – испанците не обичат да им говориш на португалски. Бяхме в едно кафене и когато сервитьорът дойде, ние поздравихме, по навик, на португалски, той ни отвърна на испански и веднага ни попита, отново на испански, “Говорите ли английски?”. Испанският и португалският звучат еднакво за страничен наблюдател, но португалският е малко по-сложен и интересното е, че за португалците е лесно да разбират испански, но не и обратното.

Продължихме с разходката и стигнахме до централния площад на Севиля. Не обичам да изпадам в крайности, но беше красиво, много красиво, едно от най-красивите места, които бях виждала дотогава. Определено се усещаше промяната в климата – в Португалия беше топло, в Испания беше горещо.

DSC02090
Хостелът беше в уличката насреща
DSC02192
Площадът в Севиля (Plaza Mayor Seville, като напишеш това в Google, снимките са значително по-професионални)
DSC02117
Загражденията в Севиля
DSC02131
И още заграждения

И все пак имаше причина за всички заграждения и столове по улиците. Причината не беше ремонт, а това, че беше Страстната седмица (Semana Santa de Seville), което се оказа специална седмица за града. Има шествия всеки ден. Още нещо, което виждах за пръв път и което, ако бях видяла в Интернет, по телевизията или някой ми го беше разказал, едва ли щях да запомня. Но когато видиш с очите си хиляди хора, облечени по този начин, при температура от над 35 градуса, вървейки из цялата централна част на Севиля, просто няма какво да кажеш. Поне аз, нямам.

DSC02232
Част от шествието в Севиля
Друга част от шествието в Севиля
Друга част от шествието в Севиля

На следващия ден отново обикаляхме из Севиля, този път с колата. Бяхме влезли в някакъв район, забранен за автомобили, но никоя от нас не беше видяла знака и проведохме забавен разговор на много езици с един полицай, който в последствие си повика подкрепление от още двама полицаи. Разбраха, че сме безобидни Еразъм студенти и ни изпратиха да си ходим в Португалия.

Вечерта вече бяхме в Éвора, обратно в Португалия, а хостелът беше на самия център на града със страхотна гледка. Бяхме изморени от пътуването, а пък със Солéн веднъж вече бяхме идвали тук, затова си останахме в хостела. Даша и Андреа излязоха за малко, но бързо се прибраха. На последния етаж, хостелът имаше открита тераса, където прекарахме вечерта в женски приказки с португалско вино, наслаждавайки се на красива нощна Éвора.

Импровизирана вечеря в хостелски условия (Еразъм условия, за да съм коректна)
Хостелът в Éвора
Хостелът в Éвора

За последния ден бяхме планирали да разгледаме Лисабон. Станахме по-късно от обичайното и още в Éвора подозирахме, че само транзитно ще минем през Лисабон, а друг път ще го разгледаме подробно. Все пак, опитахме. Даша и Андреа имаха приятел от Чехия, който беше на Еразъм в Лисабон и който ни показа малка част от интересните неща в столицата единствено поради нашата липса на енергия за повече. Стигнахме до централната част на града и седнахме в едно кафене. Няколко часа просто стояхме там, наблюдавахме хората, които вървяха по улицата и стигнахме до заключението, че всяка от нас има нужда от леглото си в Коимбра. В такива моменти не исках да съм на мястото на Солéн – трябваше да шофира още над 200 км.

DSC02353
Типичните за Лисабон трамваи на много, много години. (имат си и модерни, но това е “забележителност”, на която трябва да се качиш)
DSC02376
Лисабон (Miradouro das portas do sol)
DSC01873
От колата – в хостела, от хостела – в колата. И така, всеки ден в продължение на 7 дни
IMG_5583
Нямаше време за губене, трябваше да хапваме “на крак” между спирките.
DSC01821
Деликатес!

Солен, Даша и аз се прибрахме в Коимбра, Андреа остана в Лисабон, очакваше гости. Едва когато се прибрах, наспах се и започнах да разглеждам снимки, осъзнах какви късметлийки сме и колко правилно е, в повечето случаи, да елиминираш очакванията си. Така направихме ние – избрахме някакъв маршрут, обещахме си, че ще се забавляваме и нещата се случиха сякаш от само себе си. И се случиха много, много добре! 

Коимбра, идваме си!
Коимбра, идваме си!
Advertisements

One thought on “Моята португалска приказка (част 5)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s