Защо спрях да използвам думата “дано”?

Използвах я постоянно. Всеки ден, по много пъти. И никога не се бях замисляла колко песимизъм съдържа в себе си. Абсурдна и сбъркана е.

Обяснявам – елементарно е! Думата “дано” е съставена от две срички “да и “но”. Работата е там, че тези две срички сами по себе си, са противоположни. Първо казваш “Да!” и се съгласяваш. Веднага след това, обаче, идва негативното “Но, !”, което може да се тълкува като оправдание, например.

“Дано не ме скъсат на изпита утре!”
“Дано!” /Да, но/

Едва ли съществува език, в който да има дума с подобен строеж. Все едно на английски да казваме ‘yesbut’?!

Сещам за популярни български песни -“Дано, дано, дано! До всяко добро същество застане поне още едно” и актуалния отговор от близкото минало “А дано, ама надали!”. Уж позитивна, за мен се превърна в една от най-негативните думи в българския език. Който, за щастие, е богат и предлага алтернативи.

С какво замествам “дано”?

• Надявам се!
• Дай Боже!

/Приемам предложения за още заместители, ще се радвам да пишете в коментарите :)/

Промяната не става от днес за утре, отнема време да премахнеш често използвана дума от речника си. При мен се получи за около месец. Още едно доказателство, че когато има желание, има и начин!

* Специални благодарности на Юлия! Радвам се, че те познавам!