Използвах я постоянно. Всеки ден, по много пъти. И никога не се бях замисляла колко песимизъм съдържа в себе си. Абсурдна и сбъркана е.

Обяснявам – елементарно е! Думата “дано” е съставена от две срички “да и “но”. Работата е там, че тези две срички сами по себе си, са противоположни. Първо казваш “Да!” и се съгласяваш. Веднага след това, обаче, идва негативното “Но, !”, което може да се тълкува като оправдание, например.

“Дано не ме скъсат на изпита утре!”
“Дано!” /Да, но/

Едва ли съществува език, в който да има дума с подобен строеж. Все едно на английски да казваме ‘yesbut’?!

hopefully

Сещам за популярни български песни -“Дано, дано, дано! До всяко добро същество застане поне още едно” и актуалния отговор от близкото минало “А дано, ама надали!”. Уж позитивна, за мен се превърна в една от най-негативните думи в българския език. Който, за щастие, е богат и предлага алтернативи.

С какво замествам “дано”?

  • Надявам се!
  • Дай Боже!

/Приемам предложения за още заместители, ще се радвам да пишете в коментарите :)/

Промяната не става от днес за утре, отнема време да премахнеш често използвана дума от речника си. При мен се получи за около месец. Още едно доказателство, че когато има желание, има и начин!
74497___gustavorezende___Kids_6_03

* Специални благодарности на Юлия! Радвам се, че те познавам!

Advertisements

2 thoughts on “Защо спрях да използвам думата “дано”?

  1. Не се бях замисляла за това. Благодаря ти, Мони, че с труда ти внасяш позитивизъм и у нас читателите 🙂
    Успехи! 🙂

    Like

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s