Мислите за теб

АКО ИМАШ ВЪЗМОЖНОСТ ДА ЗНАЕШ КАКВО МИСЛЯТ ХОРАТА ЗА ТЕБ, БИ ЛИ СЕ ВЪЗПОЛЗВАЛ ОТ ТАЗИ ВЪЗМОЖНОСТ?

“Ще ми се да кажа НЕ, но ще е лъжа. Интересува ме! В крайна сметка сме социални “животни”. С работата си или творчеството си се споделяме с останалите. Значи е важно тяхното мнение. Не мисля, че има човек, който не търси одобрение я в семейството, я в обществото!
Добре е да знам, просто да си сверя часовника.”

Визуализацията ми “върна” спомени. В студентските години идваха чуждестранни студенти. Точно така са изглеждали в първите си дни в България. … По този начин съм изглеждала и аз в Португалия.

Сверявам някакъв “часовник”, без дори да го нося. 🙂

За “ангажирането”

“Тези, които не се ангажират с нищо, се разсейват от всичко.”

Ангажирах се постоянно. Така съм смятала за правилно. През ученическите и студентските години, най-вече. (Сещам се, че във Варна съм била “екскурзовод” на чужденци. Говорила съм на английски. 🙂 Приемала съм го за подготовка за бъдещата близо половин година в Португалия. “Някой ден”, може така да съм мислила тогава. Самоиронизирала съм се.)

Когато ни липсва ангажираност към конкретна цел, вниманието се разпръсква, лесно се дърпа в различни посоки от различни разсейващи фактори. Без ясна посока и чувство за цел се оказваме неспособни да приоритизираме ефективно, което води до неефективност и липса на напредък.”

Думата ангажираност звучи задължаващо, не е в стила на диагнозата и състоянието ми.. 

За кибритени клечки

Помислете кои са областите в живота ви,  от които бихте могли да се възползвате, като си починете или отстъпите.”

“Дори и най-тъмната нощ ще свърши и слънцето ще изгрее. Когато нещата изглеждат тъмни или непосилни, може да ви се стори невъзможно да видите светлина в тунела. … Дори и да не можете да го го видите светлината е там, ще бъде по-добре. Приемете това като напомняне, че нещата ще се подобрят.”

Не си спомням за какво съм мислила тогава. Говоря за 2014г., тунелите на остров Мадейра. Но не съм ги забравила. Приятен спомен.  Благодаря. 🙂 го

Отстъпилата кибритена клечка представлява нужното време. Е, щом така се е случило, ок. Приема се.

За естествения кръговрат на живота

Не се тревожете, ако нещата се чувстват тъмни. Слънцето пак ще изгрее.

“Дори и най-тъмната нощ ще свърши и слънцето ще изгрее. … Когато нещата изглеждат трудни и непосилни, може да ви се стори невъзможно да видите светлината в края на тунела.

Години по-късно, след като бях на остров Мадейра, Португалия, намирам логиката. Там има безброй много тунели. Влизаш в един, излизаш и виждаш следващия. 🙂 Възхищавам ссе на архитектурната мисъл. Браво! Островът е с вулканичен произход. Съществувал е някакъв “риск”. 🙂

Мадейра, 2014 г.

Сега, такива спомени ме усмихват. Доволна съм, че съм видяла това място преди инвалидната количка. И още повече – времето си знае “работата”, предава си уроците, а логиката, обикновено, се нуждае от нужното ѝ време.

Много хитра подготовка за здравословното ми състояние след това. Благодаря. 🙂

За скромността

КАЧЕСТВО или НЕДОСТАТЪК Е СКРОМНОСТТА?

“Скромността е за хора, които нямат други качества :)”

“За мен  скромността е качество, но понякога наранява притежателя си.”

Балансът също е отговор, в живота не всичко е само бяло или само черно.

” Качество, особено ако знаеш как да го използваш правилно”

Въпросът няма правилен отговор. От важност и значение при мен е възрастта. Ще обясня. 🙂 Скромна съм била в детските  и младежки години. В училище съм се изчервявала многократно. … В университета водех обучения, сигурно съм била “сладкодумна”, защото ми ръкопляскаха. А аз съм се изчервявала. Заради скромността. 🙂

Сега, благодаря на скромността. Не съм се отказала от нея. Благодаря за аплодисментите при представянето на книжките ми. Благодаря за подкрепата и за разбирането. 🙂

За създаване

“Щастието не е нещо, което чакате, а нещо, което създавате сами.”

Да,  съгласявам се. Сещам се за уроците по рисуване от детските ми години. Чудно ми е какво и как съм мислила тогава. Не съм разбирала истинския смисъл така, както го разбирам днес. Тогава просто внимателно съм смесвала бои в кофички до получаване на желания цвят. 🙂 Създавала съм по детски…

Сега, “създадох” втората си книжка. Гордея се, че беше представена в градска библиотека, Севлиево. И преди всичко, благодаря на четците, ученици и на китаристите, обичам музиката. 🙂

Все още не разбирам истинския смисъл. Нито пък и опитвам. На шега или на истина, детският акъл е жив. Благодаря му, не е нужно да пораства

За дълбок фокус

Съвет номер едно е изцяло за предпазване на фокуса ви.”

“1 малко известие може напълно да наруши какъвто и да е фокус. Не е тайна, че през 2024 г. имаме повече разсейващи фактори от всякога, така че е важно да имаме правилните инструменти, които да ни помогнат да ми фокуса.” … Може би, това прави планетата Сатурн. Има си пръстени – това са “инструментите”, които съхраняват фокуса на планетата. Изцяло нарцистично поведение. 🙂

8″Когато вниманието е разделено, трудно е да постигнете истински фокус.”.

Тук влиза в действие режим „Не безпокойте“. Друга заплаха за фокуса е желанието да правим твърде много. … Когато диагнозата влезе в живота ми, вероятно съм искала да правя прекалено много. Убедена бях, че това е нормално и правилно.  🙂 … Визуализацията с “лежащите” балони представлява т.нар. нужно време.

Приемам, че сега съм като изправения балон от илюстрацията. Не, защото мога да съм спокойно изправена с тази диагноза, а защото, подобно на планетата Сатурн, имам “пръстени”, които съхраняват фокуса ми. И по-точно – “инструменти” са моите книжки. 🙂

Благодаря за подкрепата!

За провала, за опита и за грешките

“Опит е името, с което хората наричат грешките си.”

Визуализацията казва, че е истинското определение на думата провал.

“Провал не е обратното на успех. Част от пътешествието е.”

Пълно е с подкасти за успешни истории, но те предимно те вдъхновяват да действаш, но не и как точно. Разказват истории, които често не запомняш. 🙂 Какво ако има подкаст, в който основна тема са провалите на вече успешните хора, където и те показват, че са хора и грешат, но и споделят как са излезнали от “калта” и разказват какво да НЕ правим (да не повтаряме техните грешки)?

Провалът е много по-честото преживяване на човек. И той се оказва най-добрият учител.”

Не говоря за провали, думата е силна. Свързвам я с историята, войни, въстания и т.н.  … Харесва ми да пиша за опита.

За интензивност и за последователност

“Не става въпрос за това колко бързо може да създадете въздействие. Понякога е по-добре да видите колко голямо въздействие можете да имате. Когато го преформулирате, добре е да не бързате, стига да напредвате.”

Интензивни курсове се наричаха уроците по английски език през лятото. Благодаря, че от детските и младежки години познавам значението на интензивността и на последователността.

В Коимбра, Португалия има много стъпала. За университета в центъра на града има около сто стъпала. Минала съм веднъж по тях от “любопитство“. 🙂 Учила съм в другия университет без стълби. … От днешна гледна точка, десет години по-късно, доволна съм, че пазя “ясен” спомен от времето без инвалидна количка. … Преформулирала съм спомена без да бързам. 🙂

Благодаря за подкрепата!