“Щастието не е нещо, което чакате, а нещо, което създавате сами.”

Да,  съгласявам се. Сещам се за уроците по рисуване от детските ми години. Чудно ми е какво и как съм мислила тогава. Не съм разбирала истинския смисъл така, както го разбирам днес. Тогава просто внимателно съм смесвала бои в кофички до получаване на желания цвят. 🙂 Създавала съм по детски…

Сега, “създадох” втората си книжка. Гордея се, че беше представена в градска библиотека, Севлиево. И преди всичко, благодаря на четците, ученици и на китаристите, обичам музиката. 🙂

Все още не разбирам истинския смисъл. Нито пък и опитвам. На шега или на истина, детският акъл е жив. Благодаря му, не е нужно да пораства

Leave a comment