Category: Всичко останало

Това е история, вдъхновена от едно дърво. Дървото, което виждам всяка сутрин през прозореца на стаята си. История за новото начало, за мотивацията, за желанието за живот.

Януарска сутрин. Събудих се, вдигнах щорите и гледката ме изненада. Всичко беше покрито със сняг, продължаваше да вали и беше красиво. /Когато си легнах предишната вечер нищо не подсказваше, че ще вали изобщо./ Натрупа много и валя в продължение на няколко дни. Бях доволна, защото беше приказно красиво!

През тези няколко дни наблюдавах как едно от дърветата пред блока сякаш не се радваше на снега толкова, колкото се радвах аз. Клоните му бяха тънки и най-логично беше да помисля, че няма да издържат и в един момент, някаква част от дървото ще се счупи. Дори бях притеснена за колите, паркирани непосредствено под него. В продължение на три дни дървото клюмваше още и още.

Бях убедена, че дървото няма да издържи и беше крайно време част от него да се счупи, когато на следващия ден се изумих от това, което се случваше. Снегът беше започнал да се топи, беше слънчево, а дървото сякаш се събуждаше от зимен сън. В рамките на един ден се върна в обичайния си вид. Нямаше следа от цялото огъване под тежестта на снега през последните дни. Бях впечатлена. Направих някаква асоциация, след което си казах:

И щом едно дърво може, защо ти да не можеш?

Всички имаме трудни моменти. Моменти, в които се огъваме точно както дървото се огъваше под тежестта от снега. Всеки ден се огъваше повече и повече. Но единственото, което се оказа от значение е, че дървото се изправи. И “продължи”. Толкова.

Природата дава прости примери, които вярвам всеки може да асоциира с даден момент от живота си. Оглеждай се по-често. И щом едно дърво може, защо ти да не можеш?

Използвах я постоянно. Всеки ден, по много пъти. И никога не се бях замисляла колко песимизъм съдържа в себе си. Абсурдна и сбъркана е.

Обяснявам – елементарно е! Думата “дано” е съставена от две срички “да и “но”. Работата е там, че тези две срички сами по себе си, са противоположни. Първо казваш “Да!” и се съгласяваш. Веднага след това, обаче, идва негативното “Но, !”, което може да се тълкува като оправдание, например.

“Дано не ме скъсат на изпита утре!”
“Дано!” /Да, но/

Едва ли съществува език, в който да има дума с подобен строеж. Все едно на английски да казваме ‘yesbut’?!

Сещам за популярни български песни -“Дано, дано, дано! До всяко добро същество застане поне още едно” и актуалния отговор от близкото минало “А дано, ама надали!”. Уж позитивна, за мен се превърна в една от най-негативните думи в българския език. Който, за щастие, е богат и предлага алтернативи.

С какво замествам “дано”?

• Надявам се!
• Дай Боже!

/Приемам предложения за още заместители, ще се радвам да пишете в коментарите :)/

Промяната не става от днес за утре, отнема време да премахнеш често използвана дума от речника си. При мен се получи за около месец. Още едно доказателство, че когато има желание, има и начин!

* Специални благодарности на Юлия! Радвам се, че те познавам!

Кратка предистория на това как се стигна дотук, за кого е този блог, за какво ще пиша и най-вече ЗАЩО?

Истината е, че доста дълго отлагах започването на блог, наистина дълго. Но за щастие имам страхотни приятели, които от време на време ме подпитват кога най-после ще си направя блог [Силви, ти си най-пресният ми спомен]или ще напиша книга, но за книгата има време. Та, преди 10 минути ми попадна статия от блога на приятелка [Марта, позволявам ти да бъдеш “виновна”] и взех, че се реших!

Как заобичах писането? Странно е, защото в училище ми вървеше математиката и не обичах да пиша есета и т.н. Първият “аха момент” бяха резултатите от матурите след 12ти клас – по български език изкарах 6,00, а по математика – 4,92!?! Тогава усетих, че някъде бъркам и записах да уча маркетинг вместо строително инженерство.Към днешна дата мога да кажа, че дори за миг не съм съжалявала за решението си.

Когато бях във втори курс, исках да започна стаж, за да трупам опит и така Newtrend Media се превърна във важна част от живота ми (и тук имам много за разказване, но ще карам едно по едно). В продължение на 2+ години пишех статии с новини от ИТ сектора, дигитален маркетинг и т.н. Разбрах, че ми се отдава, и най-важното – беше ми приятно. Сега, като се замисля има логика – обичам да говоря, мога да разказвам истории в продължение не на 1001 нощи, ами на 100 001! Значи има смисъл да пиша. Трябва да пиша!

За какво ще пиша в този блог? Много пъти си го задавах този въпрос, но така и не мога да се огранича в една област, а и не смятам за необходимо. И все пак, ето го моя отговор – ще пиша за всичко, което ме е докоснало по един или друг начин, за всичко и всеки, който е предизвикал емоция у мен. За случки, преживявания, пътувания, книги, музика, филми… За емоции!

А за кого е блогът? На първо място, за мен. Радвам се, че този блог става реалност и познавайки се, мога да кажа, че не правя нищо за отбий номер. Смятам, че ще ми се отрази повече от добре да създам нещо свое, едно лично и неприкосновено място. Оттам нататък, казвам добре дошъл на всеки, който желае да надникне в моя свят, моите размисли и страсти.

Предисторията е задоволително кратка. Тепърва ме очакват истинските истории…