В началото (б)е математиката

От ранна детска възраст живея с мисълта, че ще работя в банка, колективът от колегите ще бъде повече от семейство дори и т.н.,

Закърмена съм с такива разкази от моята баба, която е пенсиониран дългогодишен банков служител. Мед капе от устата й, щом заговори за онова време. Толкова ми беше интересно, правехме си разни игри и други детски щуротии.

Като ученичка математиката беше приоритет за мен, разбирах задачите, не чак разбирах защо повечето от съучениците не ги разбираха, не го харесваха този предмет. :) Чак след като приключих със средното образование, започнах да пиша. (Резултатите от матурите по български език и математика любезно намекнаха да опитам нещо различно).

Днес математиката, такава каквато учихме в училище, не присъства в живота ми, не работя в банка (като детската мечта) или друга финансова институция. Смятам обаче че същата тази математика ми даде повече. Например, голяма заслуга има за мотивацията и може да стане бавно, но решение винаги ще има. Макар и по някакъв заобиколен начин, вариант се намира.

Сега разбирам защо в училище преподавателите настояваха, че математика в живота ще ни трябва. А тогава се чудехме къде, кога и за кой аспект на живота ще са нужни линейни уравнения, например. 🙂