“Времето не е континуум. Не си представяй времето като нещо отляво надясно, като така наречената линия на времето от раждането до смъртта на всеки човек. Времето има нагоре и надолу! Мисли за него като за ос, която представя Вечния Сегашен Момент.”
Не съм сигурна, че разбирах този цитат, тогава, когато съм го прочела и подчертала (дори и снимка съм му направила 🙂 не съм снимала автора и заглавието, вероятно заради склерозата не съм сигурна кои са)
Сърдечния ритъм в кардиограмата е също така – нагоре надолу. Така се случва и с човешкия живот, възходи и падения се разминават без прекъсване. И с тази разлика, че ритъмът на сърцето е една идея по-важен от ритъма на човешкия живот.
Линията на времето, линията на всеки човешки живот започва с първите седем години. Аз изживях и втори “първи 7 години” с диагнозата 🙂 Научих много, продължавам да уча и да оценявам Вечния Сегашен Момент. Това е важното и нужното за мен в този един момент. И това ще мине, моментът се движи и подскача ту нагоре, ту надолу.
Mon Georgieva 