Историята…

“Дори когато не е красива и перфектна, дори когато е по-истинска и реална, отколкото ти се иска, твоята история е това, което имаш и винаги ще имаш.“

Вдъхновение само ми е нужно и историята може да бъде разказана. Да, може би с повече сарказъм, чувство за хумор и много двусмислици и недомлъвки . Така мога. Обичам да си играя с думите, да играя на думи и асоциации и понеже говоря бавно (но мисля бързо), удобно ми е писането. Нямам (само) една конкретна история, която да разкажа, мога да направя история от едно копче, по принцип.

Цитатът, с който започнах е от книгата на Мишел Обама. Запомних го и бях приела, че това ще е историята ми (диагнозата множествена склероза по този време дойде в живота ми, “скандално” млада, малка и мъничка се чувствах тогава) Твърде далеч от красива и перфектна беше тази история, доста по-истинска от колкото бях искала. Що за история ли щеше да е това? … Истинска. А най се радвам, че се научих да виждам и да търся позитивното, а то е там.

“Дните стават години, годините стават истории.. ” се пее в една песен. Точно така е. Всеки има своята история. И всеки момент също си има своята история. Понякога моментът продължава по-дълго време, аз се радвам, че забравям бързо (пък само аз си знам колко наистина забравям) 🙂