Балансът в живота

Трудно е монетата да стои изправена. За друго е предназначена. Дори и да се задържи за кратко права, мързелът надделява и трябва да падне, да се излежи, да ни гледа как сме вторачили поглед, чакайки ези или тура,

Не съм мислила и приемала за някаква есенциална важност и сериозност баланса в живота. За мен беше просто общоприето понятие, присъщо за всяко човешко същество.

И изведнъж общоприетият, типичен за човешкото същество, баланс излезе от живота ми. Доста рязко си тръгна, така си мислех тогава, а сега се сещам за няколко епизодични нелепи падания и се усмихвам (не ставаше да се оправдая пред себе си с високи токчета и платформи, винаги си ползвам удобни ниски обувки, а пък и никак не обичам да се оправдавам или да слушам нечии оправдания), Та, от гледната точка на баланса за ходене, хранене и останалите ежедневни простички действия, категорично е важен и необходим. :).

И все пак, един друг баланс разбрах, че е дори по-важен. Изисква се време, месеци, години, препятствия и предизвикателства, за да разбереш, че е важно да умееш да контролираш мисленето си и под контрол да бъде съзнанието ти. И там да настаниш баланса. Там е мястото му – съзнанието управлява живота, затова съвсем логично е и балансът да бъде там.

Много трудно, но не и невъзможно, е да съществуваш без първичния, типичен за всеки човек, баланс. Представям че си веднага гредата във физкултурния салон и гимнастичката, която има баланс на високо ниво. Това беше първото ми разбиране на думата баланс. 🙂 Не се качих никога на въпросната греда, от малка не съм чувствала първичния баланс за моето нещо. Сега съм се заела с другия баланс, обичам по-трудничкото. И се уча.