Счупени пастели

“Всички сме малко счупени, но, когато за последно проверих, счупените пастели оцветяват по същия начин.”

Когато ходех на рисуване в ученическите си години, често рисувах с пастели. Не съм ги чупила умишлено, те сами понякога се пречупваха. И все пак, използвах ги до самия им край, след което отварях нова кутия с пастели. И упражнението се повтаряше… Пораснах малко, продължавах да харесвам пастелите и знаех защо. Всеки цвят сам за себе си беше категоричен. Не беше ярък и без да се набива на очи пак привличаше внимание върху себе си. 🙂

Всички сме счупени (както казват думите в началото, които не знам чии са, не са и мои, но са подходящи за разказа ми 🙂 Та, малко счупвана сигурно съм била от време на време, но това не го броя. Надали помня всичко. Предпочитам бързо да забравям. 🙂 От преживяното досега най-силно бе счупването, което причини, предизвика и случи поставената ми диагноза.

Така изглежда, че съм като пастелите. Не знам кой цвят, по-скоро мисля, че се променя постоянно.(също като мен или точно обратното на мен, наистина не знам). И пак като пастелите, колкото и счупена да съм, безцветна не мога да бъда.