Изненада

“Когато излезеш от бурята, няма да си същия човек, който влезе в нея. Ето за това е бурята.”

Нищо никога не си отива докато не ни научи на това, което трябва да знаем. И добре, че е така. Добре е още и, че винаги съм имала, имам и ще продължавам да имам желание да се науча. Човек се учи докато е жив, с тези думи съм възпитавана и е точно така.

Без дъжд нищо не расте. Трябва да се научим да”прегръщаме” всяка новодошла буря. Има смисъл от бурята в океана, клатушкаща и разтърсваща кораба. (Историята за “Титаник” е доста несполучливо сравнение и асоциация, наистина не разбирам защо се сетих за това, може би заради филма:) Доста време угаждах на бурята в живота ми, предизвикана от поставената ми диагноза. (И на разни бури в сърцето си съм опитвала да угодя, ей това вече е прекалено)

И след дългото клатушкане и разтърсване, идва време за изненади. Такива чистосърдечни, непринудени и задължително непланирани. Винаги съм обичала да правя изненади, почти винаги и изненадите за мен са предизвиквали искрени усмивки 🙂 Вчера, например, по време на рехабилитацията, изненадах приятно рехабилитаторите с възможностите си, наблюдава се известен напредък, винаги може повече 🙂 А най-хубава беше същата тази изненада за самата мен.

За пореден път си доказах любимите си думи, че щом има желание, има и начин. Да, определено след тази моя буря съм друг човек. Но нека не забравяме, че без дъжда от тази буря, нищо не расте. Така пораснах и аз и единственото сигурно нещо остават изненадите 🙂