Знание и съзнание

“Основното богатство вече не е знанието.”

Това беше модерно, изпитано и със сигурност доказано много пъти преди съществуването ми. В първите класове в училище с такъв интерес разлиствахме енциклопедииите (дали е било заради впечатляващите илюстрации или наистина информацията беше важна? 🙂 Тогава Google и Уикипедия сигурно вече се използваха в други далечни континенти, но аз съм от поколението, видяло и изпробвано и двете възможности, Знанието е свобода, невежеството – робство и други подобни думи помня и до днес. 🙂

Добре, де, щом знанието вече не е голямо богатство, доста екстремно, иронично и тъжно би било незнанието да се нарича богатство. В някакви моменти ми се иска или просто се налага да съм (да се правя на) по-глупавичка. За целта помага бавното ми говорене. Говоря бавно, но мисля бързо – както често се налага да се спомене. Много искрено брат ми неведнъж ме пита: “А ти толкова ли бавно мислиш, колкото говориш?” 🙂 Искрено и по детски наивно може и да е било, когато за първи път ми зададе този въпрос. След това и до днес продължава да се шегува със същия въпрос.

Същите уебсайтове и Интернет, компютри и смартфони, за които много смело можех да мечтая в детските години, че евентуално един ден и в моята държава нещо от тези неща ще дойде, все пак. Така и стана. Днес светът бълва от фалшиви новини, ненужна информация и невежество. Стана така, че знанието от енциклопедииите се поставя под въпрос? Знанието не винаги е истинно, дори често е заблуда. Съзнанието е нещо, което все пак, съдържа в себе си същото онова значение от хартиените енциклопедии, нещо като т.нар. обща култура. Със знанието и простото стечение на обстоятелствата разбрах, че мога и е желателно, понякога чак доброволно наложително, да надграждам.

Случва се бавно, дърпала съм се в началото със сигурност. Но към настоящия момент, положение и ситуация, осъзнавам и благодаря на това съзнание, че ме приземява успешно, винаги щом е нужно. А аз обичам летенето, по принцип. 🙂