Свободата да бъда

“На арабски думата “прошка” и думата “свободен” са едно и също нещо.“

Цитатът в началото е от филм (казвах си, че първо ще го гледам, после ще пиша, но не стана точно така 🙂

Когато се срещнах и “собствено ръчно” от първо лице получих диагнозата множествена склероза, уж случайно попаднах на името Биляна Савова и отидох от Варна до София на някакъв семинар с ясната идея да се запозная с нея. Днес, плюс минус осем години по-късно, отидох на същия фестивал с името “Свободата да бъдеш”. Неизбежно беше да не се сетя колко стряскащо преживяване беше тогава да видя човек в инвалидна количка. (Тогава тъкмо се бях върнала от Португалия, неколкократно я бях обиколила с краката си, затова не си представях да седна в инвалиден стол 🙂 От друга страна пък, имала съм нужда явно да направя пауза с обиколките и за тази цел се наложи да седна в инвалидна количка, доста грубо отношение. И все пак, благодаря на същите тези обиколки, заради тях стартира този блог 🙂

Прошката се разбира по различен начин от всеки ъгъл. Доста пъти съм казвала думите “от мен да мине” и съм прощавала (сега се радвам, че говоря бавно и за подобни реплики нямам време, нито желание, 🙂 Наистина, имах нужда от тази прошка, за да стана свободна. Нужно беше да поискам прошка и да простя на самата себе си (доста амбициозна и трудна задача за един скорпион 🙂 и още, доста времеемка задача! В крайна сметка, няма невъзможни задачи,

Накрая на фестивала, Биляна ми подари баджа си, на който пише лектор и си обещахме, че след 2 годин, лекторът ще бъда аз. Предизвикателството е прието. 🙂 (Спомням си как смело говорих, когато защитавах дипломната работа в университета… тъкмо тогава и говорът ми настоятелно забавяше скоростта си 🙂

.