Технологията на вдъхновението

Технология на вдъхновението беше името на една от лекциите на семинара “Свободата да бъдеш”. Задължително исках да я слушам. Вниманието ми привлече не толкова думата технология, колкото думата вдъхновение. И по принцип, любопитно беше за мен, съвместими ли са изобщо двете думи? (логично беше лекторът да представи някакъв чертеж със серия от последователни стъпки как се случва и “изработва продуктът” вдъхновение? 🙂 )

Лекцията започна и премина без чертежи 🙂 (в главата ми мислено си правя чертежи :)) Грабна ме от самото начало, заговори за метафорите и се замислих, че не всеки умее да съществува с метафорите, още по-малко – да ги създава. Тънка е разликата между метафора и ирония. 🙂

Историите също са важни. Когато започнах този блог с разкази за държава, намираща се на другия край на континента, все още, едва ли осъзнавах важността на написаното (важно за мен беше да няма правописни грешки 🙂 ) … Когато дойде диагнозата, разбирах (и продължавам да разбирам) значението на всяка история. Нужно ми беше да разбера какво е това, което се случва с мен, сама си търсех истории 🙂

Едно по-различно технологично мислене, създава и диагнозата. Все ме предизвиква да измислям нови “технологии”, за да си направя ежедневието една/две и повече идеи по-поносимо 🙂 Важно е да се отбележи, че всичко това кара мозъкът ми да работи (освен да тежи и да кара цялата ми глава да се накланя и, за разлика от стабилно наклонената кула в Пиза, да пада стремглаво надолу за половин секунда 🙂 ) Стряскащо, объркващо е, но щом аз вече умея да се шегувам, да създавам истории, да съм креативна и т.н., .”продължаваме напред”, както ни посъветва един боксьор, неотдавна.

Радвам се, че съвременните технологии напредват и се развиват, все по-бързо. И най-много се радвам, че все пак и все още, технологията на вдъхновението остава неразгадана и строго индивидуална (също като симптомите на диагнозата ми 🙂 )