“На върха на планината нищо не расте. Да гледката е страхотна, но за какво ти е тази гледка? Тя само открива пътя по на5показва ни следващата цел. Но за да достигнем тази цел, трябва да слезем от планината, да прекосим долината и да започнем да се изкачваме по следващата височина. Но тъкмо в долината, докато бавно напредваме през гъстата трева и плодородната пръст, научаваме онова, което ни позволява да изкачим следващия връх. Та мисълта ми е, че в момента ти се намираш точно там, където трябва да си,”

Цитатът в началото е от книгата “Проницателят”, Анди Андрюс – книгата е четена, препрочитана, дори е “планирано” някой ден да ми даде тема за писане. Благодаря. И преди, и сега, никога не съм изкачвала планински връх. Гледката без съмнение си заслужава. Преди не е било сред интересите ми да изкачвам планини, сега не е сред възможностите на инвалидните колички. (Интересите винаги подлежат на промени.)

Сетих се за един връх – най-високият на остров Мадейра, когато бях в Португалия. Нищожна е височината му, сравнявайки го примерно с планините в България, под 1600м и спокойно се минава покрай този “връх” с лек автомобил. … Гледката, първо ме остави безмълвна, но я помня и до днес. “Нужното време” доброволно трябваше да прекарам в някакъв вид долина, където да се уча и да продължавам да се уча, за да изкача следващата височина. (Не забравям хубавата гледка от върха на острова.)

Хубаво е, че интересите се променят. В противен случай щях да бъда просто една червена точка, която не излиза от комфортната си зона. 🙂 За комфортната зона на човек в инвалидна количка, говорещ и пишещ за върха на планината – нелепо и абсурдно е. И лично за мен е усмихващо ме 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s