“На е нужно повече време. Нужно е да подреждаш приоритети.”

За важността на времето се научаваме от ранните ученически години. Все “не стига” това време за всички уроци и домашни работи. После, в гимназията не само, че става “по-трудно”, ами и времето категорично не се променя. После, започваш работа и отново това време, без фалшиви преструвки, разбираш, че е важно. Лично аз държа на точността, така например, когато терапевтите за рехабилитация закъснеят с 2 минути, аз любезно посочвам (иначе въображаемия и несъществуващ) ръчен часовник 🙂 Времето без съмнение е важно. Абсурдно е да се смята, че е от такава важност, нещо, което не подлежи на промяна. 🙂 Лично за мен е много полезен и постоянно присъстващият поглед върху голямата картина. Не съм чувала досега в човешката история времето да е подлежало на реална промяна.

Затова са приоритетите. Спомням си как първо в училище, после в университета (включвам и времето в Португалия) и на всяко ново работно място, се добавяха нови и нови приоритети. 🙂 Смятала съм вероятно, че така трябва да бъде – знам как и с лекота ще изпълня приоритетите си. 🙂 … Да, да, ама не! Намирам “смисъл” в “ранната” поява на диагнозата в живота ми. Добре, че не беше започнало реализирането на всички приоритети.

Истината за мен е, че приоритетите далеч не бива да се приемат за нещо постоянно и непроменливо. Времето и точността, все още са ми някакъв приоритет, изключение са от останалите т.нар. “приоритети”. Може би, това е “работата” и на диагнозата – да покаже как най-бързо се сменят някои приоритети.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s