“Не може да говориш с жабата за океани. Тя си знае гьола!”

В първия момент темата трябва да те разсмее. Така се случи с мен, когато видях една картинка с конкретния цитат. (Благодаря за вдъхновението, ще напиша нещо 🙂 )

Допада ми изразяването да се случва с метафори. Ще говоря лично за себе си. От малка съм била нещо като “жабка”. Малка “жаба”, живееща в малкия град. За мен по този време даже не беше толкова малък. (За думата “гьол” не ми се коментира).

Студентският ми живот премина на морето. (Порасналата вече “жабка” излезе от “гьола” и отиде на морето). Добре запомнящи се спомени имам и до днес. Така например, в някакъв дъждовен ден краката ми трябваше да обуя с найлонови торбички и после слагах ботушите. (Имаше някакъв дъждовен период тогава и дори на лекции в университета помня, била съм с найлоновите торбички). 🙂

Благодарение на времето, прекарано на морето (става дума за студентските години), стигнах до океана. 🙂 Много порасналата малка “жабка” и величественият Атлантически океан. Дори и да звучи нелепо и абсурдно (както обичам да говоря аз), се е случило с някаква причина.

След като диагнозата “влезе” в живота на “жабата”, тя все още, се чувстваше непораснаснала. Доста абсурдно положение, в което много важен и полезен се оказва погледът върху голямата картина. А “жабата”, дори да си знае гьола, отлично си спомня даже звука на вълните на океана. 🙂

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s