“Страстта не се намира, а се развива.”
В противен години, склонна съм да приема, че беше така – с “лупа” в ръката (затова технологията се “намеси” и сложи функцията Zoom за приближаване навсякъде 🙂 ), взираш се, ако нещо ти “грабне” вниманието, опитваш. Току виж, че един ден нещо такова се окаже страстта ти. (“Проба – грешка”, уважавам и се “забавлявам с тези думи за всичко БЕЗ диагнозата множествена склероза, и други здравословни недоразумения).
Спомен от тийнейджърските ми години е, че тогава бях фен на Формула 1. Фаворит ми беше пилот от Финландия… И след време (бях забравила вече Формула 1), когато бях в Португалия, сред чуждестранните студенти имаше финландци. Много лесно беше да разговарям с тях, щом споменах за едно финландско име и една тийнейджърска страст. 🙂
Сега, налице, излезе друга страст, която е точно като чувството ми за хумор – тънка и “недоловима” от всеки. Най-напред, благодаря на покойния си дядо, които “тънко и недоловимо” за едно дете, ми предаде таланта си. (Аз, обаче, се радвам, че здраво “държа” таланта. 🙂 ) Благодаря на още много хора и знам, че няма да ги разочаровам.
🙂 Забавно е колко време може да отнеме търсенето на някаква страст, още повече, когато е наследствено. Всичко “идва” с времето си. 🙂
Mon Georgieva 