За мечтите

“Мечтай смело, започни с нещо малко и остани фокусиран,”

Да мечтая смело винаги е било несериозно и смешно за мен. Още повече пък да говоря на глас за смелите си мечти. (Затова диагнозата ми, прави каквото иска със скоростта на говора ми, а на мен “връчи” задачата тежък мозък, съответно с падаща глава).

Когато направих този блог бях в Португалия, не беше сериозно да смятам, че ще продължа с него , след като разкажа “португалската приказка”. 🙂 Сега се сещам, че сериозно размишлявах как да се казва блогът – дали да бъде нещо португалско и веднага “погледът върху голямата картина” е казал своята дума. Приказката продължава да ме вълнува до днес, осем години по-късно. Абсурдно щеше да бъде, блогът да бъде с португалско име и аз да продължавам да пиша в него, години по-късно 🙂

Диагнозата “влезе” в живота ми, трябваше да получи така нареченото от мен “нужно време”. Хубаво е, че “здраво съм хванала малкото, с което започнах”.

Благодаря на португалската приказка, приемам, че тя е малкото нещо, с което започнах. Благодаря и на здравословното недоразумение, затова, че ме научи да осъзная важността на фокуса и фокусирането. Най-много, благодаря за смелите си мечти. (Толкова смели са, щом забавиха говора ми, за да не се споменават на глас. А тежкият мозък, щом помисли за смелите мечти, става още по-тежък и главата ми “клюмва”. 🙂 )